12 окт. 2008 г., 16:22
3 мин за четене
Мразя да тичам, тоест не толкова мразя, колкото ме мързи... то и "мързи" не е точното определение, а по-скоро скучно ми е. Да, точно така - скучно ми е. Странно е да ми е скучно да извършвам еднообразно многократно повтарящо се физическо действие при условие, че практикувам дисциплина основното, в която е многократното повторение на разни физически действия. Нали? Понякога обаче няма хлабаво и не успявам да се изнижа по терлици, та ми се налага да потичкам. Като този път. Поръчението е от Ръмжачът, изпълнението - също, тъй де - без самото търчане...
Бяха ми се паднали така смените, че да мога да направя шест поредни дни тренировки в зала - първите четири си дадох сериозен зор и съответно петия ден пропуснах - вместо да стана вечерта за тренировка просто се обърнах на другата страна и продължих да спя... Точно в 04:30 часа Ръмжачът ме изрита от завивките и ме прати да тичам. Малко повече от половин час по-късно влязох в Доджо, където назнайно защо спеше Но Щен Вълк, който някой трябва д ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация