4 авг. 2019 г., 11:16  

 Кроулистът (26)

1.7K 8 3

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

Внезапно Диди осъзна, че пътешествието й е завършило и тя е достигнала вече Сириус C-D. Двойната светлинна спирала се бе разплела, а синкавите лъчи се бяха изправили и трансформирали в синкави наметала. Видя своя земен образ и този на Алфонсо, наметнати от тези сини наметала. Всъщност тя беше придобила способността да се вижда в произволно избран образ и да приема такъв. Разбираше, че всички форми са своеобразни холограми. Те не бяха истински, а се използваха за навигация от МОГЪЩИТЕ. Спомни си как Алфонсо й разказа на плажа на Шкорпиловци, че той е  Първожрец на Сириус. Това беше равносилно на фараон в египетското царство. Сега тя беше неговата избраница и той й се усмихваше по неповторим начин. Хвана я за ръката и я поведе. Вървяха през някакъв тунел от същества-сенки, които се отдръпваха назад при преминаването им. После минаха през друг тунел, състоящ се от очите на други същества - съществата с всевиждащите очи - очи, като окото на бог Хор. Усещаше някакво чувство на огромна закрила и не изпитваше дори и частица от страх. Тази закрила идваше от синьото наметало на Алфонсо. Някаква сакралност вееше отвсякъде. Особената синя светлина беше идентична с тази от Пещерата на брахман, а Алфонсо чисто телепатично комуникираше със съзнанието й и я приобщаваше към тази съвършено нова за нея действителност. Действителност, която й харесваше много повече от земната. Ето защо в това съзнание не възникваше никакво усещане за носталгия към Земята. За нищо на света не желаеше да се завърне там обратно. Сега земният живот й изглеждаше равносилен на затвор. Най-накрая достигнаха до кратерите на черно-пурпурните вулкани.  Преброи ги - бяха точно девет. От тези кратери се издигаха, като тънка пара, виолетови мъгли-воали. Кратерите бяха наредени в шпалир и те преминаваха покрай тях. Мъглите по странен начин пълзящолъчваха. Сякаш зрението ги пресичаше с безброй равнини, в които те искряха като лъчи-пъстърви пред погледа на зрящия ги. Диди надникваше в самите кратери. Те всички имаха идентична и съвършено овална форма на странна и магична елипса, каквато тя никога не беше виждала. Но най-силно я изуми усещането, че вътре в тези кратери лежаха цели океани със син цвят, съвпадащ с този от Пещерата на брахман.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красива творба!Чакам с интерес продължението!
  • Чакам продължението с нетърпение!
    Досега ми хареса, как върви сюжета и действието!
    Следващата част сигурно, ще разкрие повече за Пещерата на брахман!
    Напомняш ми на Рик Риърдън, такава магия и вълшебство усетих!
  • Великолепен въображаем свят, пълен с митични същества! Поздравления, много ми харесва пътуването в мистичното!

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...