Глава VI
Крис се гледаше в огледалото в банята. Водата, която се стичаше по наплисканото му лице, го караше да бръчка носа си. Не му отдаваше особено значение, защото в този момент си говореше с „отсрещния“. Мислите, които си разменяха в „диалога“ по между си, често сменяха посоките си и представяха в картини различните им възможности и варианти. Беше наясно, че тук нищо не е каквото изглежда, но как трябваше да постъпи. Нужно беше да „пипа с памук“, но и трябваше някак да ѝ „подпали чергата“... на тази... директорка.
- Да не би да срещна Нарцис там вътре?- извика майтапчийски Ясен. Крис прокара влажна ръка през косата си и излезе.
- Прояснявам ума си, бе човек! А и аз- и се посочи целия- съм по-красив от него!- и се ухили.
- Така е, Аполоне, десет минути ти само мислиш срещу огледалото!
- Шегата настрана, Брайс? Но как ти се стори днешният ден?
- Престорен!- отговори Ясен твърдо и недвусмислено, докато изкарваше от багажа си големи листи, навити на руло- И едва ли мнението ми се разли ...