Кучето пак беше център на внимание. Всички говореха само за него. Как се хвърлило във водите на реката. Как спасило детето. Много говореха, а то, ако разбираше нещо, това беше, че му поднасяха за ядене все вкусни неща. Беше си само едно куче.

Времето минаваше. Сменяха се сезони. Майк ата на момчето се грижеше за него, но се разболя и почина. Изпрати я цялото село. Най-голямата тъга е да изпратиш последния си близък човек и да заключиш къщата. Момчето тъгуваше. Кучето също.

Момчето - аз все го наричам така - беше станало млад мъж. Работеше. Живееше в дома на добри хора. Квартира на втория етаж на жилищен блок. Заведе кучето си там, но хазяите не искаха в дома си куче. Съгласиха се то да остане за няколко дни, само защото много обичаха младия човек.

Тази вечер кучето остана само в дома. Всички бяха излезли. Лежеше в коридора на килимчето си, когато чу шума. Имаше някой в стаята. Стана. Тихо се приближи до вратата и я отвори. В тъмнината видя човека. Беше чужд човек. Миризмата - непозната. Изръмжа, скочи и го повали. С тялото си го прикова към земята. Изръмжаваше само ако той помръдне. Такава картинка видяха хазяите. Извикаха полиция да отведе крадеца. А това наистина беше крадец.

Когато младият човек се прибра вкъщи, кучето лежеше на килимчето си. Хазяите се надпреварваха да го хвалят.

Оставането в дома беше решено от само себе си.

Сега всички искаха да го извеждат на разходка. Разказваха за него на близки и познати. Много се гордееха, че е в техния дом.

А кучето? Кучето живееше сред приятели.

(следва продължение)