Куфар, пълен със спомени
"... И ако куфарът не стигне, в сърцето мога да ги побера!"
Избра големият куфар, стори й се по-подходящ, защото смяташе да вземе доста неща. Няколко пъти го пренарежда, сгъваше внимателно дрехите, поставяше ги в свободното пространство, добавяше останалите лични вещи, после изваждаше всичко, сгъваше наново дрехите, непрекъснато махайки и добавяйки нови, най-накрая намали личните вещи наполовина...
Всичко това се повтори няколко пъти. Накрая се спря на малкия куфар. Набързо редуцира багажа, затвори куфара максимално бързо, защото знаеше, че ако се поколебае дори за една дреха, мъчителната процедура ще се повтори отново.
Беше я обзело онова трепетно вълнение, което обзема всеки, тръгнал на път: радостна възбуда от неизвестното, лека тъга от раздялата с всичко познато, трепетно очакване за приключения, нови изживявания, приятни емоции и незабравимо лято, всичко това споделено с добра приятелка.
Поемайки на път, изпитваше вътрешна лекота, облекчение, имаше усещане ...