Имало едно време, така започват всички приказки, но това не е приказка, а самата истина. Та имало едно време... един квадратен мъж. Той бил абсолютно квадратен и праволинеен, с четири прави ъгли. Вие очаквате, че той ще има абсолютно квадратно семейство с праволинейна квадратна жена, квадратни деца и квадратно куче, но не станало толкова квадратно. Станало абсолютно неочаквано и кръгло, квадратният мъж се влюбил в една изключително красива триъгълна жена, която била с особено остри ъгли и един малко тъп ъгъл. Триъгълната жена продавала триъгълни банички и кръгли понички наблизо до дома му. Младият квадратен мъж /забравих да спомена, че бил млад/ се влюбил в красавицата. Всеки ден си купувал триъгълна баничка и ѝ подарявал по една червена роза. Ех, красива триъгълна жена, неземно триъгълна!
Всичко било добре, тя също се влюбила, не в него, по-скоро в розите, но квадратните праволинейни родители на квадратния мъж, разбрали...
– Каква е тая! – казвали – Прекалено е триъгълна, а тези остри ъгли, ужас! Забрави!
Квадратният мъж станал много тъжен, само като видел триъгълната красавица усмивката му грейвала. Тайничко я хващал за ръка и двамата се разхождали по нощните улици. Острите ѝ ъгли не му пречели, понякога го гъделичкали само. След една такава нощ, никой в града повече не ги видял, навярно били избягали някъде, където ще са безумно щастливи, на някой слънчев кръгъл остров с много червени рози.
© Jivka Koleva Все права защищены