Отново вали, не е спирало да вали вече трети ден. Ето ме и мен, по средата на улицата, без чадър, мокър до кости, тъкмо загубил работата си. Работа, която работех вече от тринадесет години. Ето ме, вървя по мократа улица и оставям капките да се стичат по вече ненужния ми костюм. Какво се случи ли? Позволете ми да ви разкажа…….. .
***
Всичко започна преди седмица, събудих се в пет сутринта и се оправих за работа, както всяка сутрин си приготвих кафето и се насочих към колата. Качих се в нея и потеглих, пуснах радиото, макар че не го слушах, но това се беше превърнало в нещо като традиция, просто трябваше да го включа, винаги на един и същи канал, винаги с едни и същи песни. Бях свикнал да ги слушам, даже ги бях запомнил, от време на време си тананиках мелодиите им в някое от сутрешните задръствания. Тази сутрин протече нормално, нищо необичайно не се случи, отидох на работа, застанах зад сивото бюро, въведох паролата на компютъра и си заредих пасианса. Работният ден все още не беше запо ...