- Тактическата ви задача е да се промъкнете незабелязано в лагера - инструктираше ги Сержант. - Обаче този път всеки от вас ще трябва да се справи самостоятелно. Имате времето до зазоряване, а сега сте свободни.
- Времето преди зазоряване ще е перфектният момент за действие - каза Черната Пантера Ра, след като останаха сами.
- Тогава бдителността им ще е най-ниска - подкрепи я Но Щен Вълк. - Защото вече ще им се спи, а и тонусът им ще е паднал сериозно. Не случайно на това време му се вика "Вълча опашка".
- По принцип съм съгласна, но не и сега - възрази им Гар Ван. - Ние го знаем, но и те знаят същото, следователно тогава на пост ще са най-опитните им хора... Трябва да изберем друг момент за действие. Сянка?
- Аз ще използвам алтернативен път към целта... - разсеяно й отговори сянката, който всъщност изглеждаше така, все едно не е съвсем тук.
- Хей! - възмути се пантерата. - Къде блееш?! Обсъждаме стратегията!
- Остави го - махна с лапа вълкът. - Познавам този поглед, той сега не е на нашата честота...
- Пък и всеки ще трябва да се справи сам - сви рамене сенчестата. - Предлагам да уточним времето и захода, за да не си попречим случайно.
- Аз ще поплувам - вдигна лапа Но Щен Вълк. - Някъде около третия час.
- Гората ще ме привлече - кимна Черната Пантера Ра. - Някъде по същото време.
- Тази нощ ще е облачна - вдигна показалец нагоре Гар Ван. - Ще проверя как изглеждат нещата отгоре.
Сянка отново нищо не каза, а като тримата се обърнаха да го питат за плана му, видяха с изумление, че той вече спи...

Тъмна сянка се надигна напълно безшумна от почти черната вода, постоя неподвижно десетина минути, докато изсъхне, а после се промъкна в лагера и седна на стълбите пред спалното. Беше пристигнал първи... Но Щен Вълк се настани по-удобно и зачака...

Още една черна сянка се отдели от последните дървета и за около половин час се промъква котешка стъпка по котешка стъпка през откритото пространство, което при други обстоятелства би пробягала за минута-две. На няколко пъти часовите минаваха толкова близо до нея, че можеха да я пипнат... ако можеха да я видят естествено..
Черната Пантера Ра седна до Но Щен Вълк и заедно зачакаха останалите...

Късче от облачното небе кацна в лагера и Гар Ван седна до приятелите си...

Слънцето изгря...
- Успелите при мен!!! - изрева Сержант. - Стройте се!!!
Гар Ван, Черната Пантера Ра и Но Щен Вълк се огледаха, бяха само те, никой друг от ротата им не бе успял да се промъкне.
- Къде е Сянка?! - учуди се пантерата.
- Явно не е успял! - разочаровано вдигна вежда сенчестата.
- Нещо отнесен ми се видя вчера - защити приятеля си вълкът. - Сигурно не е бил във форма...
- А?! - учуди се сержантът щом ги огледа. - Къде е четвъртият от отделението ви?! Няма го и сред хванатите...
В този момент вратата на спалното се отвори и от там излезе Сянка.
- За какво е всичкият този шум?! - прозявайки се попита той. - Нали днес трябваше да имаме почивен ден?!

Няколко часа по-късно.
- Докладвай! - изръмжа Сержант.
- Изследвахме и анализирахме следите от стартовата точка до и около лагера - започна Фи Тил. - Вълкът е пробягал в широка дъга от юг и е преплувал реката, не се е отръскал, за да не вдига излишен шум, а е изчакал да изсъхне, после е било сравнително лесно да влезе в лагера... Пантерата - продължи доклада си ефрейторът. - Е минала през гората, където нямаше как да поставим достатъчно плътен кордон, а последните двеста метра ги е пропълзяла стъпка по стъпка под самите носове на часовите... При сенчестата е малко по-сложно, има нейни следи при стартовата точка и в лагера, а между тях - нищо. Бих предположил, че някак е прелетяла...
- Ами другият? - попита сержантът, защото Фи Тил беше млъкнал.
- Не зная - сви рамене запитаният. - Няма данни да е бил където и да е в околността през тази нощ...

И преди съм ви разказвал за уроците ми при Шира и Ръмжачът, както и за чудния необятен свят на пръстените на Границата... Най-лесният начин да се влезе там е по пътя на съня... всъщонст всички посещават Границата, но малцина минават отвъд втория пръстен, а още по-малко след третия... Мен ме научиха да правя това, но поради някаква незнайна за мен причина най-лесно ми е да правя това във вълчата си форма.
- Знаех си, че ще избереш този подход - прекъсна разсъжденията ми Ръмжачът, който ме чакаше в началото на гората в свят Четири, където бе домът му.
- Нормално - свих рамене аз и затичах в тръс до него. - Все пак това бе най-неортодоксалният метод, който ми хрумна...
- Тичането в глутница - каза няколко километра по-късно вълчият ми учител. - Изисква много повече, отколкото си мислят повечето, трябва освен да умееш да бягаш, но и да си част от глутницата, а най-важното е да си знаеш мястото.
- Знам - кимнах аз. - Но е трудно...
- Знам - кимна и той. - До скоро, аз съм до тук.
- Чао - махнах с лапа и продължих по пътя си.
Излязох в Свят едно или както повечето го знаят - в реалния свят, точно пред леглото си в спалното ни в лагера, за това легнах да си доспя, докато не ме събудиха виковете сутринта. Останалата част от историята я знаете...