- Не ставай смешен, това е нелепо! Как ще правиш такива неща? Зима е! – майка ми не спираше да повтаря, докато грижливо вадеше горещия кекс от чисто новата ни печка Раховец.
- Майко, решил съм го. Не можеш да ме разубедиш. Вчера изпрах старата носия на дядо, дано да изсъхне до Йордановден, че не остана. Искам да я облека за хорото.
- И за какво ти е да го правиш това? Ще вземеш да се простудиш, после ще се чудим какво да те правим. Вече си на 25 години и трябва да започнеш да се занимаваш с някакви по-сериозни неща. Виж братовчед ти как си намери работа в Комбината за цветни метали, че и замина да си дири късмета в Пловдив. Ти кога?
- Остави ме мен, майко. Аз съм друг човек.
- С тези твои големи сини очи, широките ти рамене, че и добра душа, не можеш ли да излъжеш някое мило момиче? Може да си е нашенка от Калофер, ама може и като братовчед ти някъде другаде да я дириш. Не ти ли се живее?
- Ох, живее ми се, майко, много ми се живее даже – казах аз и се изкашлях юнашката.
Излязох от ста ...