Маги,
Много исках да се сгуша при него, защото ми беше студено и защото исках да усетя парфюма му.
Станахме, тръгнахме, стигнахме до онова дърво, където седях и ти писах онова писмо и аз му казах: ,,Спри!"; той спря, обърна се към мен и аз го прегърнах.
Чувах сърцето му, усещах парфюма му и, най-важното, той не искаше да спирам, но все пак се направи на безразличен.
Стигнахме до моя блок, той заобиколи дървото и аз отидох при него и го прегърнах.
Пак парфюмът, пак сърцето, а и музиката му
в слушалката.
Не исках да спирам…
Можех да остана така завинаги…
Мислех да си тръгвам, но не ми беше достатъчно и му казах : ,,Три пъти за щастие!" …Засмях се и отново го прегърнах.
Нуждаех се да остана така доста дълго, но някак си не беше редно както за мен, така и за него! Като го пуснах - просто се обърнах, дори не видях очите му и си тръгнах.
Той каза ,,Лека вечер!" ...