21 апр. 2010 г., 11:51

Лекцията 

  Проза » Рассказы
565 0 1
1 мин за четене
- Доброто е във всички нас, злото - също - четеше лекцията си Професорът. - Така че, дали ние не сме такива, каквито вярваме, че сме...?
- Не сме - измърмори под нос Гар Ван, която вече започваше да съжалява, че е дошла на лекцията, обаче Професорът явно имаше много добър слух, защото я чу, въпреки че тя седеше на предпоследния ред.
- Имате да кажете нещо ли, колежке?
- Да - каза сенчестата. - Вярата е велика сила, но в случая няма нищо общо.
- Така ли?! - учудено вдигна вежди Професорът. - Ще обясните ли по-подробно, моля?
- Ние сме такива, каквито сме - започна Сянка от първия ред в дясно.
- Нито повече, нито по-малко - продължи мисълта му Но Щен Вълк от четвъртия ред в ляво.
- По делата ни ще ни познаеш... - добави типично в Но'менс'ленд традицията Ко Та Рак от мястото си до вълка.
- Обаче рядко някой има реална преценка за самия себе си - каза Гар Ван.
- Ахам - кимна Сянка.
- Ох! Зави ми се свят! - оплака се Професорът. - Вие винаги ли говорите така?!
- Не - отрече сенчестата.
- Не си носим купичката - поясни сянката.
- Нали ти казах, че сме забравили нещо - сръга котака в ребрата Но Щен Вълк.
- Обаче не каза какво точно сме забравили - недоволно сбърчи нос Ко Та Рак. - А се оказа важно...

© Стоян Вихронрав Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??