В едно чудесно юнско утро изнасях на балкона одеяла да ги напече слънцето. Бях съвсем сама и затова си припявах фалцетно, но със жар „Барба Яни”. Тъкмо бях се докопала до оня момент, в който съобщаваха на ритналия вече камбаната бати Яни, че тука е все същото. Само болки, мъка и сълзи. Понеже мигът беше сюблимен, спрях в средата на стаята, притворих страдалчески очи и още по-високо заизвивах глас, за да изразя съпричастност към текста. В тоя миг дочух звъненето. Звучеше някак пресекливо,сякаш звънеца плачеше.Отидох да надникна през шпионката. Погледнах, но не видях човек пред вратата. Тъкмо отново щях да подканя барба Яни да напише писмо от ада, звъненето отново се повтори. Тоя път беше много отчаяно и истерично.Втурнах се да спасявам положението. Отворих вратата. Върху килимчето в драматична поза, на колене беше застанала моята дългогодишна приятелка Мита. Тя леко се олюляваше напред-назад. От нея излизаха мучащи звуци. Докато ломотеше на непознат за мене език, в ъгълчето на устата й се проточиха лиги като на бебе, вадещо първи зъбки. Лъхна ме мирис на джибри и немити пепелници. Докато втрещена усвоявах информацията, тялото й взе странно да се извива. Тя се канеше да се захлупи по очи, но аз се докопах до нея.Хванах я съчувствено под мишници и успях да я домъкна до дивана в хола. Сложих я седнала,обградих я с възглавници. Втурнах се да помагам. Сварих конска доза кафе и наредих да го излее до капка в гърлото си. А в скута й настаних легенче за всеки случай. Донесох студена вода. С мокра кърпа започнах да обтривам гърдите и ръцете й.Поставих друга мокра кърпа на челото й. Час ли, два ли изминаха след процедурите... Мита започна да възпроизвежда по-ясни и по-съдържателни звуци. Тук-там взех да разбирам по нещичко от речта й. Погледът й от слоесто облачен се проясни в разкъсано облачен. Тя ме погледна със зелените си очи, от които капеше благодарност. Дръпна завесата на ненадминатото си дар слово.

- Фанче, аз май съм се напила.

Утвърждаващо поклатих глава:

- Май, май да.

- Това напоследък често взе да ми се случва.

Леля Мита се разхлипа. Тежки сълзи увиснаха на крайчето на носа й. Тялото й завибрира като малеби по калдъръм

- Фанче, аз съм нещастна. Преживявам душевна криза с непоправими последици. Виновна е Вселената и никой друг!

Ха сега де! Вселената... Всичко очаквах да чуя от тебе, Мите, но не и това. Не разбирам как така тая безгранична, необятна Вселена се е захванала да ти обърква живота. Ти си по-малка и от атомче за нея.

Фанче, преди да открия истината и аз като тебе си живеех в щастливо неведение. Бях в пълно разбирателство с това пространство, бъкащо от огромни каменни и огнени кълбета. Ех, лесно се живееше така! Бях чувала, че идиотите са най-щастливите хора на земята. След тях идвали глупаците и невежите. А интелигентите ,които много разсъждават

са и много нещастни. Защото виждат това,което другите не могат... След тия първи излияния Мита се разхълца опустошително.

Спуснах се да донеса чаша вода, за да потисна хълцането. Но видях, че не помага. Тогава минах зад нея,сграбчих я за раменете и изревах едно ”Бау” няколко пъти в ухото й. Мита подскочи... и хълцането изчезна.

Ще ти разкажа как започна всичко. Колежки от отдела се събрахме на следобедно кафе. Там чух, че животът ни зависел от Вселенски закон, на който сме били подчинени. Трябвало да внимаваме много с мисленето. ”Защото каквото си помислиш, това и ти се сбъдва” - добави колежката Кошничарова,  която изповядваше висшето познание. Опитах се да я оборя като се позовах на диалектическия материализъм, научния комунизъм и точните науки. Но колежката Кошничарова твърдо отстояваше своето кредо.

Нали съм изследовател по душа, казах си: ”А бе аз тая работа няма да я оставя така. Ще я проуча до шушка и тогава ще правя кардинални заключения .Може Кошничарова да излезе права...”

Смутена и озадачена се втурнах да проучвам и да правя открития. Оказа се, че тоя Вселенски закон се е познавал от хилядолетия. Но нито една власт не е позволила да се афишира, защото на властите не им трябват щастливи и заможни подчинени. Те трябва да са нещастни и бедни. Иначе що за подчинени ще бъдат?! Намерих литература по темата и започнах да събирам две и две.

Припомних си всички случки и събития от живота. Те потвърдиха действието на Вселенския закон. Тогава, Фанче, в мига на просветлението се ожалих и горко заплаках. Че като си отворих голямата уста и ревнах юнашки към Вселената: ”Слушай, госпожо Вселено! Аз може и да съм прашинка, но СЪМ. Дошла съм на тоя свят да бъда щастлива. Не съм съгласна с твоя безпощаден закон! Не ни ли стигат на Земята безчовечните човешки закони, та и ти ни натрапваш твоя железен закон. Без да подозирам, че го има, ти ми обърка толкова неща в живота. Длъжница си ми, да знаеш! Защо залъгваш човека с неговата „свободна” воля. Ние никога не сме имали и няма да имаме свободна воля. Може да сме наивни, но не сме и толкова прости. Усетило е двукракото създание, че е зависимо и затова в молитвите си се нарича „раб” или „рабиня” Добре де! Като си създала тоя закон, госпожо Вселено, аз от къде да зная, че го изпълняваш стриктно?! Може да го прилагаш според както ти дойде. Нали на тебе няма кой да ти държи сметка и да ти прави ревизия?!

Погледнах към Мита. Беше се разгорещила. Бузите и зачервени, очите й пръскат искри... Сякаш за миг видях и златен ореол около главата й. Толкова беше велика и правдива в своята пледоария.

- Ако реша да се съобразявам със закона, аз ще се лиша от удоволствието да бъда човек. Ще се превърна в биологичен робот. Че ако се разговоря с някой познат или приятел, обичам деликатно да го подпитам за това и онова. Ще трябва да получа информация за рода му до девето коляно. За лелите и стринките,за зълвите и балдъзите и шуренайките. Накрая ще питам дори от каква вълна му е шапката. После часове и дни ще имам храна за ума си. Ако се лиша от това удоволствие животът ми ще бъде като даскалски урок през последния учебен час на деня. И току виж между дрънканиците на ляво и на дясно съм сгазила лука и ме връхлети нещо нежелано.” Така говорех аз на Вселената, Фанче. Все пак започнах да се поослушвам какви ги плещя. Особено след като ме споходи и съня. Сънувам че се движа по бетонова пътека. Вървя към някаква химическа инсталация. Имам каска на главата си. В ръка държа голям журнал.До мене върви непознат човек също с каска. Някак разбирам, че ще правя ревизия на закона. Стигаме до много висока метална колона. ”Ето, тука е. Трябва да се изкачим горе” - казва непознатият. Започваме да се изкачваме по тесни, неудобни стълби от релефна ламарина. Те водят към върха на колоната. Стигаме до последната площадка и човекът отваря някакъв капак на колоната. Боже мили! Вътре бушува огън. Пламъците са огромни. Топлината пърли лицето ми. Страшно е. Но трябва да вляза вътре, за да проверя закона. Миля си: ”Хубаво се насади, Мите!”, но като доблестен ревизор решавам да скоча. Вече съм на косъм от безумното си решение... В тоя миг се събуждам цялата разтреперена... Фанче, би ли ми дала някакво хапче за главоболие?

Отидох до барчето и извадих шишето с домашната си вишновка.

- Клин клина избива, Мите. Защо ще си обиждаш стомаха с химия. Дай му от моята божествена вишновка, че да е доволен, а и главоболието ти да отмине.

Налях от питието в чашите и се чукнахме за здраве. Отпихме.Мита примляска блажено, затворила очи. После продължи разказа си.

- Стараех се до някъде да отговоря на Вселенските изисквания. Започнах да избирам от витрината на живота това-онова. Хайде, случиха се и някои хубави неща Помислих, че с Вселената вече сме на „ти”. Дааа така мислех, но не излезе така. Следващия месец получих внезапно и ненадейно от госпожа Вселената няколко яки удара под кръста.

Една сутрин се успах и закъснях за работа. Това не беше ми се случвало от години. Знаеш,че у дома имам (?)

стенни часовника и три будилника. На ръката ми още един ръчен. Събуждам се аз с тежкото предчувствие, че нещо не е наред, поглеждам първо ръчния. Усещам как влагата в устата ми се изпари. Дясното ми око се разигра на лошо и стомаха ми се сви като спукан плондер. Оказва се, че вече цял час колегите ми като мравчици се трудят над служебните задачи. Само моя милост се излежава в постелята и сладичко си нанка. Съобразявам,че докато стигна до службата, ще мине още час. Поглеждам и будилниците. Единият по неизвестни причини не е звънял. На другия му се е изтощила батерията. А третият, за да оправдае себе си, изведнъж, се разшета и започна да звъни на пресекулки. После се закашля и виновно спря. Бях бясна. Събрах ги в една торба и преди да се кача на таксито ги хвърлих с отвращение в казана за отпадъци. Уж отворих вратата на службата тихичко,но срещу мене блесна лика на шефа. Не ми оставаше нищо друго, осен да измънкам нещо като поздрав.

- О, Булгурова, добре дошла. Радвам се,че се сети за нас. Моля те,спести ми обясненията. Сигурен съм, че си имала основателни причини да закъснееш. Ще те помоля само в събота и неделя да дойдеш извънредно в службата. Трябва да свършиш няколко задачи, които ще оставя на бюрото ти. И за да не ме обявиш за безсъвестен ръководител работи само до обяд. Следобедите са твои. В понеделник на моето бюро трябва да лежат готовите материали.

При тия спомени Мита отново се просълзи.

- Мило ми Фанче, едва успях да се справя .Работата беше толкова обемна, че се наложи и двата дена да работя до осем часа вечерта... А имах идея в почивните дни да бъда на вилата и да полея доматите,краставиците и цветята...

След тоя случай бедите заваляха като градушка по главата ми. За неправилно паркиране ми тръснаха яка глоба. Счупих две кристални чаши от сервиза за вино, който тати ми беше подарил за сватбата. Някой беше крал ток от наследствения ми апартамент. Поради недоказаност трябваше да платя тлъста сметка. Сега не смея да пусна тока, за да не се повтори кражбата. Смених патрона на вратата, но като си ходя, вечер я карам на свещи. Посред лято взе, че ме хвана и грип. Цяла седмица охках и пъшках из къщи. Но най-забележителното беше,че никой около мен не боледуваше от грип. Личната ми лекарка и тя беше много учудена. Каза, че съм прецедент в медицината. Няма грипна епидемия, никой не боледува, само аз. Тъкмо се отървах от грипа когато един ден като излизах от кварталния магазин се пльоснах по средата на улицата. По нея минават превозни средства. Приземих се тежко по корем като самолет извършващ принудително кацане извън писта. Ефирната ми пола се усука около кръста ми, а бикините ми бяха като на изложба. Хайде това как да е! Но се оказах с разбити колене, натъртени ребра и изкълчен крак. В ежедневието ми се добави нова порция охкане и пъшкане. Но и това щях геройски да понеса, ако не беше се случило най-лошото.

Моят Каню изчезна. Нямаше и следа от него. Първата вечер като не дойде си помислих,че е с колеги на маса. Те когато получат заплата, сядат да се почерпят в заведение, а него ден щяха да им изплащат заплати. Моят Каню може с месеци, че и с години да не близва капка алкохол. Но седне ли да пие, пие припряно. Все едно, че участвува в състезание. Пие докато получи световъртеж и краката му изявят своя воля и затанцуват на зиг-заг.

Сутринта надникнах в детската. Там спеше Каню, защото хъркаше. Ту квичеше като куче, изритано на балкон, ту пухтеше като парен локомотив по нанагорнище. От време на време спираше и почваше да се кара на някого в съня си. После отново продължаваше с волната си програма. Напразно се опитвах да свикна. Не се получи и затова аз останах в спалнята, а Каню се пресели в детската. Та сутринта като надникнах в стаята, видях, че пак го няма. В мене като на синоптична карта се преплетоха и челно се сблъскаха едни циклони и антициклони, не ти е работа. Ударите бяха толкова силни, че ми се наложи да поседна. Пуснах си молба за неплатен отпуск и започнах издирването. Написах и молба в полицията. Писах я повече от час. Дадох пълни сведения за изчезналия. Възраст, месторождение, семеен статус,ръст,цвят на косите и цвят на очите, месторабота и образование. После трябваше да добавя партийна принадлежност, любими занимания, нрави и още много други. Обадих се и до спешната помощ. В рамките на два дена пет пъти ме вкарваха в моргата да разпозная неразпознати покойници, умрели при загадъчни обстоятелства. На петия ден, вечерта грохнала от умора се прибирам у дома. На дивана в хола сварвам Каню с вестник в ръка да решава судоку. В първия момент се сепнах. Не знаех да се радвам ли или да плача. Но в следващия миг като осъзнах какви нерви изхабих и какви ядове преживях да търся тоя неблагодарник, от очите ми взеха да изкачат мълнии.

- О,Каньо, ти се завърна бе! Ами хайде,добре си дошъл! - Гласът ми тънеше в блатото на иронията и сарказма -

- Ще благоволиш ли, съпруже, да ми разкажеш къде се губи през тия пет дни?

Тука вече започнах да филтрирам думите си през зъби.

- Митенце, недей така бе душо! Що са гневиш напразно? Ще ти излязат бръчки, ще повехне хубостта ти, бе, миличко. Изслушай ме, аз всичко ще ти обясня. Да не мислиш,че на мене ми е било много леко през тия дни. Нали знаеш колежката Дерменджиева. Запознавал съм те с нея на един банкет. Тя е сериозна жена, добра съпруга и майка. Но преди три години мъжът й - някакво светило в областта на физиката замина на научна конференция в Швейцария. Прикоткали го американците. Обещали му тлъста заплата, обзаведено жилище, служебна кола и идеални условия за работа. Та накратко той забрави да се върне тук. Дерменджиева остана сама да се грижи за дъщеричката си. Купила си карта за почивка на Нареченски бани. Помоли ме жената ми мило да ги закарам с моята кола. Нейната била на сервиз. Щяла да ми плати горивото и труда. И аз нали ме знаеш, котенце, че съм с добра душа, не можах да откажа на жената. На връщане много бързах да се прибера и катастрофирах. Блъснах се с една кола,защото съм бил навлязъл в платното за насрещно движение. Оня пъпеш можеше да избегне сблъсъка, но имам чувството, че нарочно ме халоса. Аз оцелях дори без драскотина, но той има избити предни зъби и две пукнати ребра. Хак му е на тоя льольо. Направи колата ми на мекица. Наложи се да я продам на вторични суровини за скраб. Забавиха ме органите на реда по пътищата, нали знаеш вещи лица, застрахователи, протоколи,медицински и какво ли не още. Прибрах се на стоп. Ужасно съм изтормозен, Мите. Затова ще отида да си полегна.

Реших да не губя повече време. Събрах в един куфар няколкото чифта потници и гащи на Гатю, чорапи и тиранти. Най-отгоре тръшнах прояденото му от молци бомбе. Затворих куфара и му го връчих.

Ние с тебе, Каньо, имаме официален развод, но втори брак нямаме. Тоя дом и всичко в него е мое. Ти ми беше нещо като квартирант, но не беше лоялен. Омръзнаха ми лъжите ти,наситих се на безхаберието ти. Идваше тук само да се напапкап и да се наспинкаш. До тук бяхме с тебе.Сега върви при твоята Дерменджиева да те дундурка и да те подойва. Нямаш работа повече тук!

Мита пресуши чашата с вишновка до дъно. Погледът й беше влязъл в друго измерение.

- Тогава след всичко, което ме сполетя се сетих за оня Вселенски закон. Страшно се разгневих на Вселената. Бях и отчаяна, уплашена... Защото виждах, че няма спасение. Животът ми се разпадаше пред очите ми. Пропих се, Фанче. Наистина се пропих. Вечер посещавам кварталната кръчма. С всички пиянки станах първа дружка. Махнах с ръка на Вселени и закончета. Освободих се мисловно от тяхната зависимост. Но от алкохола май няма да мога да се освободя. Тъй ще си отида млада и зелена и необичана от Вселената, която ми разсипа живота.

Мита се просълзи отново, погледна към чашата си и каза:

- Я налей още по едно.

Реших най-после и аз да взема думата:

- Мите, в живота от всяка ситуация има изход. Отвори широко съзнанието си и прогони от там всички Вселени и Вселенски закони. Дори и да съществуват, нека си съществуват. Ти и без мисълта за тях си живееше толкова хубаво Живей си животът свободно и независимо, без страхове и задръжки. Без да се стремиш да угаждаш на който и да е. Даже била тя и Вселена. И ти си имаш своя човешки закон, а той е да правиш и струваш, но да живееш щастливо. Престани да се наливаш с алкохол и докажи на себе си, че си силна. А ти наистина си такава. Познавам те отдавна.

След месец по телефона ми се обади Мита. Гласът й звучеше бодро. Беше щастлива. Дерменджиева я посетила лично, защото държала да оправи нещата. Чувствувала се виновна, че Каню спи при негов приятел и изглежда толкова нещастен. Мъжът й се обадил от Америка и ги викал с детето при себе си. Изпратил й голяма сума пари. Покани ме да посетим няколко автокъщи и да избера кола по моя вкус. Купихме колата и аз се обадих на моя Каню. Доприпка веднага и ми каза да се стягам за круиз до Скандинавието. Разходите плаща от А до Я той. Продал земеделска земя, останала от дядо му. Мита започнала да пие само айрян и плодови сокове.

Във всичките тия хубави събития сигурно има пръст и Вселената. Така добави накрая приятелката ми и звънко се разсмя. Затворих телефона, за да не спука тъпанчето ми.