Левски
/продължение/

-ООГ-

-Невероятно!-промълвих аз и едва не се задавих с яйцето,което тъкмо сладко си бях налапал.
Тримата се спогледаха и избухнаха във смях…Велислава се приближи към мен и по лицето и се стичаха сълзи…Не можех да проумея от смеха или от нещо друго….
-Да те запозная с дядо.…Но, ако искаш това може да стане и по-късно,защото предполагам,че дядо е огладнял…Има още яйца и ще ти сложа допълнително ако искаш…
-Няма да откажа.-усмихнах се аз и направих място на …дядо и… дякона…или който и да беше:двойник,клонинг…Не ми се мислеше…А и беше започнало да ми става интересно…
Другият мъж ,който седеше до дядото ,внимателно ме наблюдаваше.Той зае мястото си срещу мен и след като взе едно яйце се обърна към Велислава:
-Кисело мляко остана ли от доставката за Сирия?
-Да-погледна го тя и се усмихна.От кое искаш?…
-От динозавърското…ако обичаш…с тройна активия…
-Пак си изтощен-погледна го хитро Велислава…
-Ами да-засмя се той.-Тази моя жена, е усетила ,че имам енегрия за по-продължително време и ме буди по нощите,звъни ми по телефона …По точно буди моя КЛ….а той горкия в подобни случаи ме търси за консултация,защото в Договора ,сексът е включен само в изключителни случаи,а това нарушава клаузите и всеки път ми иска писменно съгласие за…а от отдела по сигурността се сърдят,защото всеки път се налага да включват допълнително поле…А и киселото мляко ми действа като антидепресант…
Договори,клаузи…вече наистина започваше да ми става интересно.
-Извинявам се за нахалството-намесих се.- Може ли и за мен една кофичка?…Стига да не нарушаваме…”Договора”-и ги погледнах усмихнато.
-Кофичка?!…-погледнаха ме изумени и двамата…,и отново избухнаха във смях…Погледнах ги изненадан,защото започваха да ми лазят по нервите.
-Киселото мляко е на хапчета-обади се “дядото” …Енергийната стойност на едно хапче е равносилна на една кофичка и половина.Но ако искате имаме и обикновено кисело мляко…Само че ще трябва да почакате докато го заквасим…Само някакви си един милион години…-и се усмихна тайнствено.
Думите му прозвучаха все едно говореше за минути…А той невъзмутимо си мажеше филия с чисто масло…
-Добре-съгласих се аз.-Където пет минути,там и един милион…Време има..
Думите ми попаднаха в целта,защото Велислава пристъпи към масата:
-Време е да му кажем…
-Идеята беше твоя-отхапа спокойно от филията си дядо и…Аз не ти се възпротивих,но все пак ти казах ,че от това нищо няма да излезе…Тяхното общество няма нищо общо с …онова от преди 150 години…те са просто едни консуматори,които ,само в отделни моменти се обединяват под националния флаг,но …когато става дума за футбол…
-Дядо…Той ми се стори ,че е различен…А и нещата ,които пишеше в интернет и когато си говорихме по чата…не беше съвсем като другите…-гласът на Велислава потреперваше…Нека му позволим да направи опита…
Слушах ги и се опитвах да асимилирам и преработя казаното до тук.….Бяха ми симпатични наистина,и въобще целият маскарад отначало ми беше интересен,но…тя спомена че сме си говорили по чата?!...Значи ето от къде е разбрала за мен…. …Погледнах часовника си.Петте минути отдавна бяха изтекли .Дори можех да се закълна, че е минал цял ден …И когато се върнех в клуба,щях да заваря опустошения и разрушения…Синчето щеше да е прегладняло,жена ми изнервена,а клиентите с блокирали компютри…Даже не смеех да си помисля за настъпващия край на месеца и за плащането на сметките…
-Смятам,че тук става дума за мен –изкашлях се аз.
Двамата ме погледнаха учудено,все едно ме виждаха за пръв път.
-Не ни прекъсвайте!-сряза ме дядо и.-Яжте си яйцата и не говорете,за да не се задавите.
Тук цялото ми съзнание се разкрещя,защото най-не обичах някой да ми заповядва или да ми се държе надменно…Идеше ми да извадя кремъклията и да гръмна в тавана…
Внезапно ме облъхна студен вихър и пода под краката ми започна да се спуска на доло.
Хванах се здраво за облегалката на стола и затворих очи .Не обичах подобни номера.Усещах как стомаха ми се покачва към гърлото и разтворих леко краката си,за всеки случай , да не взема да изкарвам обратно яйцата в преработено състояние…Ха-ха-ха!…Че бяха гарнирани и с кисело мляко!…
Столовете на Велислава, “Дядото” , и другия мъж също се спускаха на долу,но това въобще не ми подейства успокояващо.
Около мен се затвори прозрачен похлупак ,който ме предпази от студения вихър ,но не премахна неприятното чувство в стомаха ми.Внезапно гаденето в стомаха ми намаля и столовете меко се отпуснаха около друга маса,около която бяха насядали мъже и жени, обути в бермуди,летни дрехи и какви ли не още летни изкривявания на модата.Пред всеки имаше преносим компютър , а на ушите си имаха комуникатори за директна връзка…Край тях сновяха миниатюрниха колички покрити със ,документи и други,които странно ми напомниха за…миниатюрни умивалници със закрепени към тях тоалетни принадлежности.Погледът ми попадна на огромен екран,който се намираше в средата на…зелена поляна ,в средата на която което ме беше докарал столът-асансьор.Около екрана сновяха същите малки колички,но от тях стърчаха множество пипала,които се протягаха и нанасяха по разделената на квадрати повърхност,различни светещи и пулсиращи със различна светлина знаци …
Покрай стената или …по скоро…хълмът…,защото това ,което отначало помислих за стена, си беше просто един зелен хълм,подскачаха деца и си играеха в тревата.
Полянката се намираше в средата между две отвесно издялани стени на…огромна планина,която се извисяваше над нас с огромните си странични…стабилизатори…и… блестеше с множество … прозорци подобни на люкове на …кораб…Бавно вдигнах глава нагоре…..
Извисявайки величественото си, обвито откъм върха в облаци елипсовидно тяло,над мен се издигаше най-невероятното творение,което бих могъл да си представя…Космически кораб!?…Или нещо подобно…Можех само да гадая…

Корпусът му менеше постоянно цветовете си и на моменти ставаше дори прозрачен .Вътре се виждаха да сноват множество малки и големи фигурки,които вършеха нещо край подобни кръгли маси ,като тази край която стояхме аз и моите спътници…
Огледах се.Въобще ги бях забравил .Велислава и дядо и разговаряха оживено със един от мъжете край кръглата маса,който имаше … татуирана блестяща звезда на горната част на дланта на ръката си,която в зависимост от това дали разговаряше оживено или спокойно ,сменяше цветовете си,а от време на дреме дори издължаваше лъчите си…Станах от стола си и се приближих бавно до тях.Мигом до мен се залепи една количка робот и ми протегна освежително питие и тънък писукаш глас ме попита дали не искам и нещо за ядене?След това пред очите ми се показа една табла с различни екзотични плодове,сладоледи,шоколадови пасти и …любимите ми дъвки”Орбит”.
-Остави го “Хомър ”.Той е “Гост”.-извика Велислава и роботчето изписука нещо недоволно като скри бързо табличката си.Все пак успях да грабна една дъвка”Орбит”…
-Запознайте се-представи ми тя мъжът,със звездата на ръкатата си.-Това е нашият Капитан.
-Приятно ми е –измлясках аз.-Предполагам ,че прослушването за филма вече е минало и спокойно можете да си ме върнете в клуба,че там сега е …направо не ми се мисли.
-Все още не е минало-усмихна ми се Капитана и протегна ръката си.-Корольов,Сергей.Приятно ми е.
-Желев.-отвърнах.Живко.-и зачаках какво ще се случи по-нататък.
-Елате с мен.Искам да ви покажа нещо-посочи с ръка Капитана.Споко ме наричайте Сергей.А и официалностите никога не са ми харесвали.Макар ,че устава го изисква.Всъщност,важни са резултатите!Нали?-и ми се стори че ми смигна .Засмях се и го последвах.Велислава и дядо и вървяха след нас.
Пред екрана Капитана спря и посочи с ръка към един от квадратите в средата му.Квадратът се уголеми и …там се появи …моята интернет зала…
-Това предполагам ти е познато.-погледна ме усмихнат той.
-Да.-отвърнах търсейки с очи синчето и жена ми.
Видях я да пие бира Каменица,а синчето да играе на любимия си втори компютър, Контра Страйк.На останалите бяха насядали деца/българчета,бургуджийчета,бакърджийчета,имаше и едно две от крадливите,а също така и няколко турчета/въобще клуба пращеше пошевовете си.
А пред клуба ,облегнат на ладата на Румен-жепееца/оператор в свободното си време по видеозаснемане/седях облегнат аз…Наведох се напред и се вгледах.Наистина бях аз.Дори дупката на левия ми крачол на панталона си беше там.Да не говорим за дънковото елече ,което не свалях от гърба си и което ми служеше едновременно за каса и аптека.

Обхвана ме необикновено вълнение и сърцето ми се разтуптя ускорено.Чувството беше необикновено!Не можех да го опиша.Това не беше чувство на страх !Не!Беше едно необикновено чувство,което не бях изпитвал много отдавна.Това чувство изпитвах,когато отивах на очни,при задочното ми следване в Свищов.А десетте дена които прекарвах там ми се отразявах като десет месеца почивка и ме зареждаха за нови изпитания в апартамента на тъста и тъщата.Подобно чувство не можеше да се забрави никога.Защото то се изразяваше само с една едничка дума:
С в о бо д а!!!…Защото когато ходех в Свищов въпреки че седух по 7-8 часа на лекции аз се чувствах свободен и далеч от всякакви мрънканици и простотии.Сего отново изпитвах същото чувство.Бях отново свободен!…Може би само за няколко дни,но отново след цели десет години щях да мога да релаксирам и да възстановя нарушените си жизнени функции…Това не означаваше,че бягах от отговорност.Савсем не!Просто ми се даваше някаква свобода в момента,независимо че не бях много на ясно за какво и от кого …Но само от мен зависеше как ще я оползотворя.Главата ми се замая….Почувствах,че това е награда за търпението ми.Тринадесет годишното ми търпение като приведен зет…
Обърнах глава към заобиколилите ме странни хора и промълвих:
-Не знам за какво съм ви…Знам само ,че тук ми е приятно.Казвайте какво трябва да направя!Ще се опитам да то направя!Усещам че цялата техника тук не е струпана напразно…ха-ха…Макар че най -вероятно си сънувам…Но ако е сън то той е прекрасен!
-Ние сме членове на ООГ.-каза зад гърба ми женски глас и аз познах по потреперването ,че е Велислава-И ти не сънуваш.А Капитана допълни:
-Ще оставя попощник-капитана да ти обясни кои сме и…ха-ха..за какво се борим…А аз отивам да проверя как вървят нещата в наблюдателната зала.ЩЕ ви чакам там .-След което се обърна и седна в един от столовете който го отнесе безшумно по тревата към мястото между стабилизаторите и след това потъна нагоре в недрата на кораба.
Велислава ме хвана за ръката и ме поведе по една пътечка,която се виеше покрай хълма ,а края и се губеше в една китна борова горичка?..
Помощник –капитан?-погледнах крачещата до мене девойка и изпитах неволно уважение.
Велислава ме държеше за ръката и пристъпваше уверено напред,макар че все още ми се струваше,че преди имаше нещо странно и тъжно в гласа и.И въобще всичките тези хора ми се струваха малко …отчаяни…А може би така ми се струваше…А и от какво ли биха били отчаяни?Бяха заобиколени от всякаква техника и имаха над главите си някаква супер машина,която страшно много приличаше на космически кораб,освен ако не я използваха само за работа или хотел…Направо не ми идваше идея къде се намирах и какви са тези планини край мен,които страшно ми напомняха за Стара Планина…И макар че се намирах в непозната за мен част …растителността ми беше позната…почвата също…И въздухът ми миришеше по нашенски…Значи вероятността да съм отвлечен в чужбина или на …друга планета отпадаше….А и не ми приличаха много на извъвземни…Освен ако не бяха майсторски превъплътени в човешки тела…Ле-ле-ле..лельо ле-ле!!!Изтананиках си обичайния възглас,който си тананиках когато се очудвах от нещо необичайно.Подръпване за ръката ме подсети че вървя воден от момичето с тъжния глас и дългата кестенява коса,която страшно много ми се искаше да помириша и да захапя бялото вратле под нея…Охоооооо….вече си я бях харесал май…
Пътеката беше свършила и ние се намирахве пред малко бистро езерце в което плуваха бял и черен лебед.
Велислава забеляза очудения поглед с който гледах лебедите и обясни:
-Езерото е изкуствено, а лебедите донесохме ние от ООГ.Много рядък вид са.Особено черния.
-Да,сега му е времето вече да ми кажеш кои сте Вие и какво е ООГ-погледнах я аз и седнах на брега на езерцето.
-Организация на Обикновените Граждани-обясни ми Велислава.Това сме ние.Не ме питай кой ни спонсорира ,защото няма да ти кажа-засмя се тя и седна до мен .Отпусна се назад и затвори очи.
-Може ли да си топна краката вътре?-попитах и я огледах на фона на залязващото слънце.Тя си беше хвърлила фустана някъде и сега беше само по къси дънкови гащета и бяла полупрозрачна тениска.Пред очите ми се полюлявах най-сладките и изкусителни гърди чиито набъбнали връхчета опираха в ефирния плат и ме стрелкаха като радарни антенки…