Глава 18
Пътувахме към базата, като Виктория преди това се обади за да ги предупреди да събират багажите, след това се возеше мълчаливо, замислена и загледана през прозореца. Слънцето скоро спря да пече, затиснато зад облаците. Виктория държеше прозореца си отворен и оставаше вятърът да я духа по лицето.
-Имате ли друга база наблизо? – попитах я, когато завих по черния път към горската барака.
-Не – въздъхна тя. – ще трябва да измисля нещо.
Пристигнахме в бараката и всичките членове на Червената змия вече бяха готови с багажите си. Теодор изглеждаше дяволски ядосан, и досега не го бях виждал с такова изражение. Всички останали бяха просто напрегнати, но той явно считаше, че откриването на базата е негова грешка.
-Какво стана, Теди? – обвинително го попита Виктория.
Хакерът беше много намръщен.
-Явно са следели мрежите – каза той – не могат да ме проследят, дори да ме хванат, тъй като използвам VPN за Абу Даби, затова не съм сигурен как са ни открили. Но ще разбера. Съжалявам, Вики, ням ...