Лили си вървеше из нейния град - ''Градът на митичните същества'' в Естони, нейната страна. Тя била с много светла червена коса и прекрасни бели очи. Градът ù се казвал: ''Градът на митичните същества'' защото в него било пълно с митични чудовища: Дракула, Беззименният, влечугото-извънземно и т.н. Лили имала много приятели. Най-добрата ù приятелка се казвала Ева.
    Един ден през лятната ваканция тя била седнала да учи по биология. Тя трябвало да направи доклад за застрашените животни в Естони. Отишла в библиотеката. Взела една книга и я отворила. Книгата я погълнала, все едно беше огромна черна дупка. Тя изчезнала. И се пренесла в друго измерение.
    Измерението на ''Човекоядецът от Люсли''. Тя попаднала в града Люсли. Започнала да разпитва наоколо къде се намира? Всички ù обяснявали, че е в Люсли. А Лили си мислила, че сънува. Примирила се. Приютили я при градския шивач. Той бил ерген. И с удоволствие я приел у дома. Записал я в училище. И така Лили си живяла в Люсли. Страдала за стария живот, но... какво можела да направи?
    Един ден тя отишла на училище. Тя била нова и никого не познавала. Момчетата постоянно я дразнели. Най-гадното момче било Чад. Той ù казал:
    - Като новодошла ученичка, трябва да ми дадеш джобните си пари! Тя отвърнала:
    - Но... не мога!
    - В това училище има правила, ако не знаеш какво е добро за теб, просто ги следваш! - изръмжал той.
В този момент влязло момиче на име Лорета. Тя била каратистка.
    - Момчета, оставете веднага новата ученичка, че ще ви пребия! - изръмжала Лори.
Момчетата знаели, че Лори учи карате и след две секунди изчезнали. Лори и Лили станали много добри приятелки. Учили заедно, излизали заедно, слушали едни и същи групи, имали еднакви вкусове, пасвали си идеално.