May 26, 2010, 1:56 PM

Лили и митичните същества - 1 глава "НАЧАЛО"

1.5K 0 1
1 min reading

Лили си вървеше из нейния град - ''Градът на митичните същества'' в Естони, нейната страна. Тя била с много светла червена коса и прекрасни бели очи. Градът ù се казвал: ''Градът на митичните същества'' защото в него било пълно с митични чудовища: Дракула, Беззименният, влечугото-извънземно и т.н. Лили имала много приятели. Най-добрата ù приятелка се казвала Ева.
    Един ден през лятната ваканция тя била седнала да учи по биология. Тя трябвало да направи доклад за застрашените животни в Естони. Отишла в библиотеката. Взела една книга и я отворила. Книгата я погълнала, все едно беше огромна черна дупка. Тя изчезнала. И се пренесла в друго измерение.
    Измерението на ''Човекоядецът от Люсли''. Тя попаднала в града Люсли. Започнала да разпитва наоколо къде се намира? Всички ù обяснявали, че е в Люсли. А Лили си мислила, че сънува. Примирила се. Приютили я при градския шивач. Той бил ерген. И с удоволствие я приел у дома. Записал я в училище. И така Лили си живяла в Люсли. Страдала за стария живот, но... какво можела да направи?
    Един ден тя отишла на училище. Тя била нова и никого не познавала. Момчетата постоянно я дразнели. Най-гадното момче било Чад. Той ù казал:
    - Като новодошла ученичка, трябва да ми дадеш джобните си пари! Тя отвърнала:
    - Но... не мога!
    - В това училище има правила, ако не знаеш какво е добро за теб, просто ги следваш! - изръмжал той.
В този момент влязло момиче на име Лорета. Тя била каратистка.
    - Момчета, оставете веднага новата ученичка, че ще ви пребия! - изръмжала Лори.
Момчетата знаели, че Лори учи карате и след две секунди изчезнали. Лори и Лили станали много добри приятелки. Учили заедно, излизали заедно, слушали едни и същи групи, имали еднакви вкусове, пасвали си идеално.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...