ГЛАВА 2
Вглеждах се в отражението си и размишлявах. Нима през цялото време не усещах, че съм... елф? Постоянно си мислих, че от дрехите ми струи някаква магия. Всичко беше изработено, толкова прецизно. Толкова фино и елегантно. Пасваха ми идеално.
Може би от въодушевление или от нещо друго, но си спомних някои неща. Народът ми бе известен със своето майстурство. Ние сме благословени. Имаме дарбата да правим най-добрите военни екипировки и оръжия. Ние сме най-точните стрелци, които светът познава - никога не пропускаме цел. Освен това моята раса е, тази с най-умните и красиви създания. Всички хора, джуджета, орки или някои други същества винаги са искали да се бият заедно с нас и всичко това, само защото не ни желаеха за врагове.
Най-после бях разбрала нещо за себе. Бях горда, дори имах чувството, че се смятам за избрана. Народът ми винаги ме е учил, че това да си елф, е привилегия. Това е чест.
Бях щастлива. Искаше ми се да скачам, да бягам, да пея. Дори започнах да си припомням някои ...