Игрите на издръжливостта: Липсата на физическа  сила срещу липсата на социални умения


- Бяхме страхотни! - обади се Мартин.
- Честито, Марисол! - поздрави я Лайла и след нея всички отново поздравиха Марисол за победата.
  Да спечелиш в първото изпитание беше страхотно, но не трябваше да се отпускаме съвсем, защото следващото изпитание можеше да свърши със загуба за нас, а аз не изгарях от желание да ходя на елиминации.
  Прибрахме се в лагера и всеки се залови да прави нещо. Огънят беше угаснал и аз и Кати се заехме да го възстановим. Игор донесе вода и скоро бобът беше готов. Храната беше оскъдна. Не можеше да нахрани седемнадесет гърла - това беше ясно. Всички си позволявахме да хапнем малко, за да остане за следващите дни. През останалото време обсъждахме стратегия. Моят съюз, съставен от самата мен, Марисол, Елена, Биянка, Алекс и Брияна беше равен по бройки със съюза на останалите момичета и Виктор. Имахме много варианти да станем доминиращи в отбора - можехме да привлечем момчетата към нашия съюз, което щеше да обърне играта в наша полза. Но нещата не провървяха след разговора на Бианка с Тайлър. Тайлър беше този, който сякаш играеше най-добре от другите. Той мислеше и знаеше какво да прави, което можеше да бъде проблем занапред в играта.
   Умората ме надви. Изпитанието днес беше много трудно, а беше едва първото. Поне се радвах, че мога да се завия с нещо. Радвах се, че спечелихме одеала и че все пак не бях откъсната толкова от цивилизацията...

Ден 3: Как да се спасиш от отпадане

 Или аз бях много ранобудна, или всичките ми съотборници бяха поспаланковци. Станах, стремейки се да не вдигам шум, защото не исках да ги будя и приседнах край огъня. Изгревът беше поразителен. Слънцето сякаш излизаше от океана след нощно къпане. След няколко минути вече се беше издигнало високо над океана и аз усетих топлите му слънчеви лъчи по кожата си. Поседях край огъня, полежах на плажа - скука. Нямаше кой знае какво да се прави на острова, а всички още спяха. Влязох да се изкъпя в океана. Водата беше хладка и кристално чиста. В този момент се сетих за нашето черноморие. Защо нашето море не беше толкова чисто? Защо тук нямаше найлонови пликчета или капачки от бира? Веднага след това ме налегна лека носталгия. Сетих се за децата и за градината. Как ли се справяха майка и татко с тях?
  В този момент някой ме потупа.
- Добро утро. - поздрави ме Виолета - Много рано ставаш! - засмя се тя.
- Добро да е. - отвърнах ѝ аз.
Няколко минути двете се къпахме заедно, но не си обелвахме и думичка, докато тя накрая не ме заговори отново:
- Какво мислиш? - попита ме тя.
- За кое? - не я разбрах.
- За всичко. За това например кой трябва да си тръгне първи от нашия отбор, кой е слабото звено.
- Не мога да преценя още. Според мен най-слабото звено физически е Виктор, но той ми прилича на много умно момче. - обясних ѝ аз.
 И ѝ казах истината. За мен Виктор беше най-слабото звено, но Брияна беше най-потайната, а знаете, че тихите води са най-дълбоки. Когато и да бих имала възможност, бих се отървала от нея незабавно, но тя ми беше съюзник, а бройките в тази игра бяха много важни.
  Накрая с Виолета излязохме от океана. Почти всички бяха будни. Единствено хъркането на Били смущаваше приказките на съотборниците ми. Аз приседнах до Марисол и ѝ разказах за разговора ни с Виолета.
- И кой е според теб слабото звено? - попитах я накрая аз.
- Според мен има няколко. Не бих казала, че Виктор е едно от тях. За мен Кати не е от най-силните участници тук. Колкото не ми се иска да го кажа, Алекс и Брияна също са слаби. Брияна особено много ме притеснява.
 Марисол споделяше същите впечатления като мен за Брияна.
 В този момент Джаки събра целия отбор, за да им прочете съобщението, което беше намерила край кладенеца.
- "Първото изпитание за имунитет ще наблюдавате, противниците ви ще се борят за спасяване. Петима зрители вие ще изберете, и новините в лагера си ще занесете." - свърши Джаки.
- Ще гледаме изпитание? - озадачи се Рон.
- Не. Само петима от нас ще го гледат. - поясни Виктор - Пише "петима зрители вие ще изберете". - допълних аз.
- Трябва да изберем петима, които ще са свидетели на изпитанието за спасяване. - каза Тайлър.
  Имаше много варианти кои да отидат, но този на Бианка се хареса на всички. Петимата зрители щяха да бъдат Марисол, Виктор, Лайла, Джаки и Тайлър.
  Изпратихме ги и всеки започна да се занимава с нещо. Всеки беше потънал в собствените си мисли. Дали щяха да разкажат всичко? О, да, Марисол беше една от зрителите. На нея можех да разчитам.
  Малко след обяд те се върнаха. Аз бързо хванах за ръка Марисол и двете се запътихме край кладенеца. Исках да знам всичко.
- Разказвай. Какво стана? - попитах я бързо.
- Имаха изпитание. Кайъл каза, че този, който спечели изпитанието е спасен от елиминациите и останалите му съотборници нямат право да гласуват за отпадането му от играта. - обясни ми тя.
- Аха. И какво се случи? Кой спечели? - запитах я аз.
- Дрейк, онзи мускулестият спечели, но Майк, онзи русичкият, много му се опъна. Амбър пък беше трета, но това нищо не означава. - завърши Марисол
- Това ли е? - попитах аз.
- Не. Довечера ще има елиминации и целият отбор е поканен в "Храма на забвението" - отговори ми тя.
- "Храмът на забвението"? - разсмях се аз - Що за име?
- Това е мястото, където ще се провеждат елиминациите, Ваня. - отговори ми сухо Марисол и това секна смеха ми.
  Когато се върнахме при останалите, те вече бяха информирани и всеки обсъждаше нещо. Момичетата залагаха, че ще си тръгне Майк, а Игор и Тайлър бяха на мнението, че ще си тръгне някой по-незабележим като Трина или Адел.
  Беше време да тръгваме. В колона се запътихме по единствената останала пътека, която не я бяхме използвали, която явно беше за този "Храм на забвението". Не беше много дълго разстоянието и скоро пред нас се показа постройка, подобна на вила, но изглежда беше направена само от камъни. Качихме се по стълбите. Пред нас се показа Синият отбор. Бяха седнали на дървени трупчета, а срещу тях стоеше водещият. Между Сините и водещия се намираше голям аквариум, пълен с вода. Нямаше риби или други морски създания - просто аквариум. Взех го за много странно, но явно щеше да послужи за нещо. От дясно имаше три дълги дървени пейки. Кайъл ни покани да седнем и елиминациите започнаха.
- Добре дошли в "Храма на забвението". - приветства ни Кайъл. - Тази вечер един от отбора на Сините ще напусне играта и ще стане първият отпаднал от "Игрите на издръжливостта". - съобщи русокосият водещ.
- Дрейк, ти спечели имунитет днес и съотборниците ти нямат право да те изгонят. - обърна се Кайъл към Дрейк.
- Така е. - отговори той.
- Но да се върнем към изпитанието между двата отбора. Смяташ ли, че се представи подобаващо там?
- Лично аз бях разочарован от представянето си в изпитанието. Трябваше да се боря така, както се борих на изпитанието за имунитет, но това вече е в миналото и аз не мога да го променя. - каза Дрейк.
- Микейла, -  Кайъл насочи мнението си към нея - ти беше много ентусиазирана, когато започнахме. Спадна ли този ентусиазъм, след като загубихте първото изпитание и сега сте на елиминации?
- Кайъл, ентусиазмът постепенно се изчерпа, защото тази игра се оказа много трудна и не е само до изпитанията, но бих казала, че все още съм много развълнувана. Единственото нещо, което в момента ме тревожи е, че някой трябва да си тръгне днес и то от моя отбор, а това не е приятно.
- В същото време така намаляваме като бройка спрямо другия отбор. - намеси се Жизел.
- Имате ли представа кой искате да изгоните? - попита Кайъл.
- Има, Кайъл. От една страна е Мик, който отпадна първи в изпитанието и съвсем в началото на изпитанието за имунитет, което го прави слабото звено в отбора, но от друга страна решението ни се базира и на социалните умения на съотборниците ни. Например днес Майк вдигна скандал в лагера след изпитанието за имунитет, който обхвана всички момичета в отбора. - обясни Виктория.
- Майк, разкажи какво се случи. - Кайъл премести вниманието към Майк.
- Днес след изпитанието за имунитет момичетата - Габи и Амбър се опитаха да запалят огън, но след двадесет минутно безуспешно палене на огъня, аз отидох при тях и им предложих помощта си.
- Не ни предложи помощта си, а ни каза: "Пазете се. Видяхме, че не можете да запалите огън, оставете на мен." - скастри го Амбър - И след като ние ти казахме, че можем да се справим с това, ти започна да разправяш как момичетата само се пречкат из лагера и не могат да свършат нищо полезно.
- Не казах точно това. - отговори Майк
- Моля?! Напротив, Майк, каза го и Габи, Стела, Микейла, Жизел и всички останали момичета бяха свидетели на това.
- Така е. - обади се Стела
- Е, явно решението кого да изгоните днес ще се базира на представянето в изпитанията и на проблемите в лагера. Време е да гласувате. Гласувате за човека, който искате да напусне играта. Не можете да гласувате за Дрейк - той има имунитет. Останалите сте застрашени. Майкъл, ти си първи. - даде указания Кайъл.
  Майкъл се запъти към коридорче, намиращо се вдясно от нас. След като всички се изредиха да гласуват, Кайъл отиде да вземе гласовете. Всъщност, донесе един съд, подобен на паница, в който имаше повече от дузина топчета с големината на топки за голф. Кайъл взе едно от топчетата и го разтвори:
- Първи глас - Мик. - обяви той. - Втори глас - Мик. Трети глас - Майк. Два гласа за Мик и един за Майк. Четвърти глас - Майк. Пети глас - Майк. Четири гласа за Майк и два за Мик. Шести глас - Майк. Седми глас - Майк. Шест гласа за Майк, два гласа за Мик. Осми глас - Мик. Девети глас - Майк. Десети глас - Майк. - изброяваше Кайъл - Първият отпаднал от "Игрите на издръжливостта" - Майк.
  По лицето на Майк се изписа гняв и разочарование.
- Майк, свали гривната си и я пусни в аквариума. - нареди му водещият
 Майк я извади, пусна я и се запъти към изхода, намиращ се вляво от трупчетата, където бяха седнали Сините.
- Е, не му дадохте шанс да се извини. - каза Кайъл - Сини, Червени, време е да се върнете в лагерите си. Лека вечер.
 Всички се приготвиха за напускане на храма. В края на краищата момичетата спечелиха баса, като заложиха, че Майк ще напусне и в същото време Сините изгониха доста силен противник, което беше добре за нас, но и зле за тях, защото изгубиха голяма подкрепа в изпитанията...