ЛИСТИТЕ

    Долеизложеното се случи точно следобедта на четвъртият ден, преди целокупното население на нашия панелен квартал да упражни гласа си в общинските избори.

    Влезе в кафенето бай Симо Политиката и като развя във високо вдигнатата си ръка едни шарени хартийки, се провикна тъй, че и белотаджиите от дъното се обърнаха и го загледаха втренчено:

- Еи-й, квартални зевзеци, пенсионирани паркетни лъвове, пишман бриджори и всички останали лешпери, елате и вижте, какви будали пак сте!

- Я, Симич, по-полека с обидите, че да не ти спра вересията – скастри го веднага Жасминчето (барманката) и като си повдигна с ръце сутиена, да й се вирнат циците, сложи ръце на „Ф”.

В друг един момент таз’ заплаха би подействала озаптяващо, но сега бай ви Симо размаха още по-чевръсто хартийките и напористо прикани множеството:

- Елате бе, елате да видите между кои ще трябва да избирате идната неделя -  и като зае стратегическото място на централната маса разстла като тесте карти жълти, сини, черни и червени, лилави и пембени избирателни листи с малки и големи портретчета по тях.

Множеството заобиколи масата и взе да разглежда листите на знайни и незнайни партии, сдружения и коалиции с кандидати за общински съветници. Първите коментари бяха за водачите:

- Ха, туй не е ли оня, дето срещу две каси водка произвели в академик на Тунгуската академия, пък после гледаше прасета, ама ги умори та им взе застраховката?

- Той, той е – потвърди множеството.

- Ами тоз, не беше ли жълт, пък сега е при червените?

- Беше, беше, ама май и при сините беше – добави множеството.

- Въй, наша Дешка Дашната и тя в листа – изписука Жасминчето.

- И с право – и добави множеството – щото не е кат’ теб стисната.

- Въй, Маринчо-адвокатина и той там!

- Няма клиентела горкият, та за туй на общинската софра иска да седне и той – оправда го множеството.

-  Ама тез тримата открай време все са в общината – репликира някой.

- Тях не ги брой, те са от постоянното присъствие, само дето партиите си менят и комплексите, в чиито градинки кооперации строят – констатира множеството и после се разотиде по масите, загубило интерес към листите, а и към предстоящата липса на избор.