21.10.2015 г., 18:47

Листите

1.4K 0 0
2 мин за четене

ЛИСТИТЕ

 

    Долеизложеното се случи точно следобедта на четвъртият ден, преди целокупното население на нашия панелен квартал да упражни гласа си в общинските избори.

    Влезе в кафенето бай Симо Политиката и като развя във високо вдигнатата си ръка едни шарени хартийки, се провикна тъй, че и белотаджиите от дъното се обърнаха и го загледаха втренчено:

- Еи-й, квартални зевзеци, пенсионирани паркетни лъвове, пишман бриджори и всички останали лешпери, елате и вижте, какви будали пак сте!

- Я, Симич, по-полека с обидите, че да не ти спра вересията – скастри го веднага Жасминчето (барманката) и като си повдигна с ръце сутиена, да й се вирнат циците, сложи ръце на „Ф”.

В друг един момент таз’ заплаха би подействала озаптяващо, но сега бай ви Симо размаха още по-чевръсто хартийките и напористо прикани множеството:

- Елате бе, елате да видите между кои ще трябва да избирате идната неделя -  и като зае стратегическото място на централната маса разстла като тесте карти жълти, сини, черни и червени, лилави и пембени избирателни листи с малки и големи портретчета по тях.

Множеството заобиколи масата и взе да разглежда листите на знайни и незнайни партии, сдружения и коалиции с кандидати за общински съветници. Първите коментари бяха за водачите:

- Ха, туй не е ли оня, дето срещу две каси водка произвели в академик на Тунгуската академия, пък после гледаше прасета, ама ги умори та им взе застраховката?

- Той, той е – потвърди множеството.

- Ами тоз, не беше ли жълт, пък сега е при червените?

- Беше, беше, ама май и при сините беше – добави множеството.

- Въй, наша Дешка Дашната и тя в листа – изписука Жасминчето.

- И с право – и добави множеството – щото не е кат’ теб стисната.

- Въй, Маринчо-адвокатина и той там!

- Няма клиентела горкият, та за туй на общинската софра иска да седне и той – оправда го множеството.

-  Ама тез тримата открай време все са в общината – репликира някой.

- Тях не ги брой, те са от постоянното присъствие, само дето партиите си менят и комплексите, в чиито градинки кооперации строят – констатира множеството и после се разотиде по масите, загубило интерес към листите, а и към предстоящата липса на избор.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...