Стивън седеше сам в стаята си. На масата имаше автоматичен пистолет и няколко патрона. Погледна ги, погледна се в огледалото. Изглеждаше добре, висок, с мускулесто тяло и тъмна коса. Очите му бяха черни като катран, но в тях се виждаше много болка. Извади една кутия Марлборо и запали. Досега не беше пушил и тежкият дим го давеше, но не спря.
Животът му се беше сринал - бяха го изключили от училище, гаджето му го беше зарязала, а имаше най-отвратителния баща. В спомените му изплуваха сцени от предните дни.
Беше най-обикновен ден. Събуди се, изкъпа се, качи се в колата и отпътува за училище. Паркира на обичайното място и влезе в час. Само ако знаеше какво го следва, не би дошъл на училище. След часа излезе да се види с приятелите си. В коридора се блъсна в едно момиче със странна коса. Не й обърна внимание. Стивън беше баскетболист - имаше някои привилегии, които другите нямаха. На него и другите от отбора им се пишеха оценки по милост, не се наказваха и се гавриха с различните. Той се д ...