Стивън седеше сам в стаята си. На масата имаше автоматичен пистолет и няколко патрона. Погледна ги, погледна се в огледалото. Изглеждаше добре, висок, с мускулесто тяло и тъмна коса. Очите му бяха черни като катран, но в тях се виждаше много болка. Извади една кутия Марлборо и запали. Досега не беше пушил и тежкият дим го давеше, но не спря.

Животът му се беше сринал - бяха го изключили от училище, гаджето му го беше зарязала, а имаше най-отвратителния баща. В спомените му изплуваха сцени от предните дни.

Беше най-обикновен ден. Събуди се, изкъпа се, качи се в колата и отпътува за училище. Паркира на обичайното място и влезе в час. Само ако знаеше какво го следва, не би дошъл на училище. След часа излезе да се види с приятелите си. В коридора се блъсна в едно момиче със странна коса. Не й обърна внимание. Стивън беше баскетболист - имаше някои привилегии, които другите нямаха. На него и другите от отбора им се пишеха оценки по милост, не се наказваха и се гавриха с различните. Той се дразнеше от това и мислеше, че не е надут, но всъщност беше. Учителите тайно поставяха на някой зубър да му направи домашното и после да му го даде под предлог, че му е приятел. Стивън се заблуждаваше, докато един от тях отказа и се вдигна голям скандал в училището. Срещна се с Рик, най-добрият му приятел.

- Здрасти.

- Здрасти. Леле, тая тъпата по история, ще й еба майката. Заплашва, че ще ме остави на поправка, ако не седна да уча. - Рик също беше от отбора и доста добре се възползваше от привилегиите си. Запали си цигара. - Само да разбера къде живее.

- Стига. - намеси се Стивън, харесваше госпожата, пък и тя си беше права.  За това смени темата. - Довечера трябва да спечелим.

- Разбира се. - Звънецът би и те влязоха в час. Стивън закъсня за химия и единственото свободно място беше до едно момиче. Седна. Учителят им каза задачите и започнаха работа. Стивън беше много зле по химия и затова реши да заговори момичето.

- Здрасти. Аз съм Стивън.

- Знам кой си, но това, че играеш, не ти дава право да не казваш извинявай, когато се блъскаш.

Стивън веднага се сети коя е. Почувства се гадно. Огледа я добре - не беше грозна, имаше много красиви зелени очи и черна коса, сплетена на различни плитки. Около очите имаше малки лунички, които той много хареса.

- Извинявай. Просто бързах.

- Както и да е. Подай ми натрия, ако обичаш.

- Кое?

- Жълтото нещо. Не ми стой като пън, ами препиши задачата и приготви другите съставки.

Гласът й беше приятен. Той се подчини, без да каже нещо, но ако беше някой друг, щеше да му ебе майката. На нея действително не й пукаше кой е. Часът свърши много бързо.

- Хей, не ми каза името си. - спря я той до вратата.

- Не знаех, че ще искаш да говориш с мен след часа.

- Не! Искам да го знам. Кажи ми го, ако обичаш.

- Лия. Чао.

Тя тръгна по коридора. Стивън я гледаше, докато другите  ученици не го бутнаха. Имаха почивка и той тръгна към стола. Там се срещна с другите съотборници. Нареди се на опашката и си взе храна. Седна на масата в центъра, която по неписани правила беше за известните. На масата стана доста шумно, но той не можеше да си избие от главата Лия. Огледа се и я видя в дъното на стола. Седеше и четеше нещо. Стана, взе си нещата и отиде при нея.

- Здрасти. - започна той притеснено.

- Здрасти. - погледна го учудено. - Седни. Какво правиш тук?

- Просто исках да те видя.

- Добре. - Отпи от сока си, затвори списанието.

Погледна го, не беше лош. Вгледа се в очите му и се усмихна. Той отвърна. 

- Аз трябва да тръгвам. Чао.

Лия стана и излезе. След обяда имаше тренировка. Довечера мачът беше много важен. Щеше да има хора от различни колежи, които щяха да го гледат.

В съблекалнята вече момчетата се обличаха, когато пристигна. Той се облече и отиде в салона. След час ги пуснаха. Всички се запътиха към душовете. Стивън взе бутилката, която беше оставена на шкафчето му. Не обърна внимание, че е отворена и че не я беше оставил той. Изпи половината и влезе да се къпе. Прибра се вкъщи и си легна да спи. Като се събуди, доизпи бутилката с водата.

Колата го спря пред училището. Влезе в съблекалнята и се облече. Намери втора бутилка в шкафчето си и пи от нея. Почувства се пълен с енергия. Излязоха на игрището. Първото полувреме победиха. Треньорът беше доволен, но не само той.

Във второто полувреме повечето от нещата му се губеха.  Стивън помнеше, че вкара кош, но след това нищо. Събуди се в болницата. Съотборниците бяха до леглото. Стивън забеляза и Лия в дъното, но тя си тръгна. Опита се да се надигне, но не успя.

- Какво е станало? Къде съм? Какво стана с мача?

- Ами, ти се сби с едно момче от другият отбор. - Рик му отговори, но изглеждаше притеснен.

- Защо? Какво е станало? - Стивън беше много объркан. Не помнеше да се е сбивал.

- Ами, в кръвта ти откриха някакъв наркотик.

- Моля?! - Стивън се шокира.

В стаята влезе директорът.

- Можем ли да останем насаме? - помоли той и погледна момчетата. - Господин Милър, трябва да поговорим с Вас. Бордът на директорите реши да Ви изключим от училище.

- Ама аз не съм вземал нищо. Разберете ме, натопили са ме.

- Значи не са Ви казали! Вие се сбихте с едно момче и то почина на път за болницата. Разберете ме, родителите ме притискаха и нямаше как, трябваше да Ви изключим. Много съжалявам.

Директорът напусна стаята, в този момент животът му се срина. Сега никой нямаше да го вземе.

  Погледна към пистолета. Загаси фаса.  Някой похлопа на вратата. Стивън не отговори. Врата се отвори и стаята влезе Лия. Стивън я погледна. Тя се доближи до него и  го погледна в очите. Очи, излъчващи тъга и разочарование. Сложи ръце на раменете му и го прегърна силно. Той отвърна.

- Не го прави. Двамата можем да се справим. Не си заслужава да умреш така.

Той я целуна. Почувства се сигурен, знаеше, че тя няма да го остави. Двамата можеха да се справят.