Фло обичаше мекото лятно утро, опипващо с ласкавите си слънчеви пръсти града. Слънцето заливаше първо терасата на нейната мансарда. Галеше топло по лицето Изкушаваше очите да се усмихнат на новия ден.
Фло скачаше от леглото с грацията на дива котка. С устрема на ястреб. С трепета на пролетно цвете. Изхлузваше синия сатен. Оставяше го да се плъзне безпомощно по тялото, леко, като милувка. Да се увие около краката и като обожанието на любим мъж. Онзи, който посрещаше в съня си, нощ след нощ. Приласкаваше го с цялото очакване, което струеше от душата и. Чуваше гласа му, нежен като морска вълна. Измъчваше я. Играеше с думите. Всички онези думи, които копнееше да чуе. Всички онези признания, които жадуваше да и разкрие. Сънуваше сивите очи, помътнели от желанието да бъде негова. Озверели от неспособността да направят стъпката в реалния свят.
Фло пиеше топлото кафе с мляко. И мед. И канела. Аромата побъркваше сетивата. Оставяше я омаломощена от доволство. А Сена блестеше сияйна, могъща и спо ...