Представете си гора, прилича на житейската гора, толкова преплетени са пътеките, а телата приличат на дървета, повечето с негодни за употреба плодове, пълно е с дънери, изсъхнали стволове и падащи клони, на места е непроходима.
Съумееш ли да се изкачиш по сивата скала, край гората, гледката е величествена. Но скалата е с обратен наклон, ронлива е плътта ù, хлъзгава на места, а по дупките ù живеят отровни змии с разум по-голям от човешкия, но характер по-непредвидим и от този на сестрите им в природата и често хапят. Има куражлии, които го правят, част от тях губят живота си при катеренето. Други стигат горе, за да се насладят за минути на картината, а след туй да осъзнаят, че слизането е по-трудно от покатерването, а покатерването е било толкова трудно, че слизането в случая е равносилно на самоубийство. Някои го предприемат. Защото алтернативата е да останеш високо над живота, да гледаш красотата му, да я познаваш по-добре от всички, които я правят, без да можеш да участваш в нея. При ...