"Лудите, лудите те да са живи"*

Приятели. Хубаво е човек да има приятели. "Колкото повече, толкова повече", както е казал Мечо Пух. Сред цялото множество винаги има един, с който е по, по. Човек, с когото като общуваш чувстваш как съзнанието ти е в други измерения, обяснявайки на него и на теб ти се изясняват по добре нещата, за които разказваш. Имам си и аз един такъв приятел. Позивната му е Змей. Поради ред всеизвестни политико - икономически причини, Змея замина на работа в чужбина. Поддържахме връзка по скайп и телефон. Дойде си моя човек на гости. Седнахме на маса и от дума на дума ми сподели , че е с диагноза на неизличимо болен. Няма да пиша за шока, за притесненията и т.н.. Чисто и просто Змея ме помоли да го придружа до известен билкар. Уговорихме се да тръгнем в полунощ, че пътят беше дълъг.
Рано сутринта по първи петли седяхме и чакахме лечителя да почне с приема. В 8 часа дойде човекът. Покани ни. Разговаряхме на дълго и на широко. Човекът беше откровен с нас. Даде ни някой билки, които не може да навредят, но могат само да са от полза. На изпроводяк ни каза:
- Търсете някой луд, само луд може да ви помогне!
- Защо? - питаме ние - и кой ще е тоя лудият.
- Защото традиционната медицина няма лек, тук трябва не традиционно мислене, а кой е той лудия, знам ли?! То Господ си знае работата.
Сбогувахме се и тръгнахме обратно без лек, но с надежда в очите и сърцата.
Уморен от дългия път, Змеят заспа, а аз стъпих на педала на газта. На околовръстното на Велико Търново, карам с доста над ограничението и с периферното зрение мернах нещо черно да се вее. Натиснах спирачките. Викам  си докато спи моя човек да си имам  компания. Давам назад, спирам до стопаджията и "Вот тебе мамаша!", дядо поп. Отваря врата и казва:
- Добър ден! Казвам се отец Петър от село М. съм, ама да знаете пари нямам и не мога да ви платя!
- Скачай, отче, в колата, кой ти говори за пари! - смея се аз.
Отчето затваряйки врата ме гледа в очите и казва:
- Мале, мали много дяволии има в твоята глава!
В това време моят човек се събуди, обърна се да поздрави попа, а той:
- Ти, момче, си много болен!
- Абе, отче, ти така къде си ходил - сменям темата аз.
- На спявка с началството - отговаря той.
- А такъмите с тебе ли са? - любопитствам аз.
- Всичко си нося с мене - казва отчето.
- А може ли сега да спрем музиката, ти да изкараш такъмите, аз ще си карам, а ти да попееш на моя приятел?
- Може, как да не може!
Извади отчето требника и там всичко що е необходимо. Чете за здраве и още две три молитви, че като запя . "Градил Илия килия", " Бял мерцедес ме преследва в живота" и си ги пее като фолк-дива след компютърна обработка на гласа. Като свърши с песните го питам:
- Я ми кажи сега как се стига до твоето село?
- Оставете ме - вика - на разклона, че до селото има още 50 километра, все някой ще спре.
- Отче - казвам аз - ние ще те откараме до селото, а ти ще попееш на моя приятел и в църквата. Става ли така?
- Става, как да не става! - зарадва се отчето. Аз - вика - не ми пречи и да вървя. Три катастрофи съм преживял, че бях рокер, от скала съм падал, че и с алпинизъм се занимавал, и на дюшек в морето съм заспивал. Добре ,че бяха турските граничари да ме извадят от морето.
- Търкулнало се гърнето, че попаднало на същите спукани гърнета - смея се аз.
Отидохме до селото. Спряхме до църквата. Помогнах на Змея да влезе в Божия храм, а аз отидох до селския магазин да купя на отчето храна и бира за хубавата работа. Чете отчето за здраве, и всичко както се знае. Дадохме му храната, малко дарение за църквата направихме и отпрашихме. Десетина минути пътувахме мълчиливо. По едно време се спогледахме, а аз му казвам на Змея:
- Дали отчето не беше нашият луд! 
- Поживем, увидим! - каза сякаш на себе си Змея.
Прибрахме се по живо, по здраво. Един ден ни вест, ни кост от моя човек. На втория ден идва с мръсна газ, спира пред сервиза, свири и вика:
- Ей, Змей - така ме наричаше и той мен - ела да ти покажа нещо!
Отивам аз, а оня слиза сам от колата и тръгва със строева крачка като новобранец на клетва.
- Виж - вика - брат, сънувах го снощи ,че мога така да марширувам. Като се събудих, първото което направих беше да пробвам и се получи. Целият грееше. А мен като мравки ме полази тази животворната Енергия.
- Намерихме си лудия - смея се аз.
Дойде време. Замина Змеят в чужбина. Пак контактувахме по скайп и телефон. Шест месеца моят любим приятел изкара без да чувства симптомите на болестта. Не съм търсил обяснение на това явление. Но зная, Божията сила съществува, а "лудите" са нейните пратеници и любимци. 
Та ви казвам, да се молим и ние като хаджи Марка: "Лудите, лудите те да са живи!"

__________________________________

* - Иван Вазов (,,Под игото")