Лудият старец

14 сент. 2007 г., 18:39

Проза

1014 0 0

10 мин за четене

Едно куче зави в далечината, но децата не го чуха.Те размърдаха дървените колове и се промушиха в двора.
- Къде е свинарника? - запита високото слабичко момче с лунички.
- Ей там, от другата страна на плевника - отвърна нехранимайкото. - Го-вори по-тихо, защото кучето е в долния край на двора.
- Ти...не каза, че има куче! - почти проплака първото момче. - Аз се връщам!
- Млък! - прекъсна го малкия крадец и го дръпна силно за ръката. - Никъде няма да вървиш!
- Моля те пусни ме!Страх ме е... - очите на момчето плувнаха в сълзи.
- А когато ядеше печена кокошчица, не те беше страх, а?! - Подигра му се нехранимайкото. - Идваш с мен - в очите му се появиха запла-шителни пламъчета - или утре ще разкажа всичко на баща ти!
Момчето избърса сълзите си и се опита да сподави хли-панията си.
- Моля те, недей!Той ще ме пребие от бой!
- Ще дойдеш ли с мене?
- Да!Само не казвай на баща ми! - Момчето се разтрепери като лист.
Баща му имаше кораво сърце и още по-корава ръка.Когато замахнеше, не повтаряше.Той го беше бил само веднъж - преди около три години,но повече не се наложи да го възпитава.Само като го погледнеше строго с очите си, момчето знаеше:"Сгазиш ли лука, ще има здрав пердах!Дорде ти гър-бината трае!"
Невръстните крадци се приближиха да малката дървена колиба.Тя беше разделена на три части: Една за кокошките, другата за някоркото овце и кози,които дядото гледаше за сирене и мляко и третата за праскинята.
Тя имаше дванадесет прасенца, които все още бозаеха.
- Жаден съм! - рече първото момче и облиза пресъхналите си устни.
- Ще се напикаеш от страх! - подигра му се другарят му. - Ела ще пийнем малко козе мляко. - Той отмести резето и махна с ръка. - Ела, не стой като пън!
- Какво ще правиш?
- Ще бозая! - приятелят му го изгледа сякаш искаше да каже, че си е загубил разсъдъка. - Никога ли не си бузал от коза?Страхотно е! - очите на малкият крадец светнаха.Той се облиза. - Ще ти хареса!
- Гнус ме е!Не искам!
Нехранимайкото се беше навел и смучеше жадно от вимето на козата.
Приятелят му го изгледа погнесен.
- Има косми по вимето!Как можеш да го лапаш?
Приятелят му не отговори и продължи да бозае шумно.По едно време той се спря и погледна слабичкото момче:
- Какво ти става?!Отвори си устата, ще ти цръкна малко мляко.
- Ще повърна!
- Будала!Стой жаден тогава! - Нехранимайкото продължи да смуче

2.
- напращялото виме на козата.Старецът беше заклал козлетата, за да можеше да си прави попара и козе сирене.
- Да вървим! - предложе слабичкото момче и се огледа широко отворени очи. - Дядото може да дойде!
- Не преди да вземем едно прасенце!Забрави ли за какво сме дошли?! - съркастична усмивка цъфна на лицето на нехранимайкото. - Той хвърли поглед към късите гащи на приятеля си и се засмя:
- Вече си се подмокрил!Голям юнак си,а?!
Малкият нехранимайко напъна дъската на свинарника.Тя изпръщя, но пироните я сдържаха.
- Помогни да я извадим!
Двамата напънаха заедно и дъската изскочи в единия си край.Праскинята чу шума и изгрохтя.
- Пст!Тихо! - прошепна нехранимайкото.Той повдигна дъската и я завъртя.Отвори се дупка, широка около две педи.Достатъчна за да измъкне през нея малкото прасенце.
- Разгръщай чувала! - рече нехранимайкото.Ръката му се спусна в тъмното и сграпчи едно прасенце за крака.
- Квиииик! - изквича то, но викът му заглъхна.
Малкият крадец го беше стиснал здраво за зурлата.Прасето се задуши и започна да рита с крака.Малкият крадец го задържа докато то се отпусна неподвижно.
- Да вървим! - повтори отново високото момче.То вече съжаляваше сто пъти, че е яло от кокошката. - Аз тръгвам! - То пусна чувала на земята и се затича към дървената ограда...
Приятелят му изруга и отново бръкна с ръка, за да извади още едно прасенце.Малкият крадец се беше така залисъл в заниманията си, че не чу лаенето но кучето...
.....................................................................
Лудият старец хъркаше така силно, че всички мишки се бяха изпокрили по дупките си ...
Кучето излая отново и раздрънка веригата си.Старецът промърмори нещо в съня си и се обърна на другата страна.Кучето скочи, опъвайки вери-
гата до край.Зъбите му бяха оголени, а очите му пламтяха в безсилен гняв.Обикновенно старецът го отвързваше вечерно време, но снощи той се беше малко подпил и забрави да го освободи.Кучето надуши крадците и израмжа още по-свирепо.
Старецът продължи да спи...Крадците вече се бяха вмъкнали в козарника.Кучето скочи отново, дрънкайки металната верига.Лудият старец отвори очи и се заслуша.Като, че ли в просъница чу кучешки вой.Той се вдигна от леглото и изпъшка.Годините се нижеха една след друга.
Колко ли беше сега?!Като, че ли осемдесет и две.Или беше осемдесет и три.Кой знае?!Старецът не помнеше какво беше ял тази сутрин...В последно време ума му изневеряваше.Той беше самотен ката кукувица.Всичките му роднини бяха измряли.
От както бабичката му се помина, старецът откачи...
Може би такава беше орисията му...Една циганка някога беше казала, че ще умре сам-самичък...Той и се изсмя в лицето...
Вещицата беше права...
3.
Старецът откачи вехтото чифте от стената и излезе на двора.Главата му още се въртеше от изпитото вино.
- Какво има Вълчо?! - попита той своя верен пазач.
Кучето изръмжа и разтърси глава.От устата му кипеше пяна.Понякога старецът имаше чувство, че звяра ей тъй ще проговори.Той го погледна в умните му очи и го поглади по главата.
- Кръдец, а?! - досети се той и отвърза каиша от врата му. - Дръж Вълчо!Съдери му задника!
Кучето се спусна на огромни скоци към козарника.Старецът се затича след него, доколкото годините му позволяваха...
.....................................................................
Нехранимайкото пъхна второто прасенце в чувала и го метна на рамо.
Време беше да се измъква.Страхливият му приятел го беше изоставил.Само да га пипне!Ще го язди на конче - вихрогонче.А може би по - добре да пъхне жаба в пазвата му, когато спи...
Нехранимайкото се изниза през вратата и ... замръзна.Дълга черна сянка изкочи от тъмното, надавайки неистов вой.Малкият крадец захвърли чувала и побегна като заек.Вълчо го достигна само с един скок и го захапа за задните бутове.Нехранимайкото изкрещя от болка и се претърколи през глава.Звярът изръмжа и отново оголи зъби.Малкият се изправи на колене, гледайки хищника в очите.Цялото му тяло се тресеше от страх.То се опита да се изправи, но звяра оголи зъби и
момчето замръзна.
- Помощ - проплака то. - Вълк!
- Назад, Вълчо! - извика лудият старец.Кучето му беше вълча порода,половин - вълк, половин - куче и понякога дивите страни на кръвта му избиваха над питомните.
- Назад Вълчо! - изкрещя отново старецът и вдигна пушкта.Кучето продължи да ръмжи,но бавно заотстъпва назад, несваляйки поглед от пушката.
- Циба!Назад!
Кучето подви опашка и се скри в колибата си.Само енергичната намеса на лудия старец спаси невръстния крадец от сигурна смърт.
- Какво правиш посред нощ в моя двор? - попита строго старецът. - Вълчо можеше да ти прегриза гърлото!
Малчуганът започна бавно да отстъпва, криейки лицето си с ръка.
- Почакай, аз те познавам! - досети се старецът. - Ти!Отново ти! - Гласът му се извиси - кажи ми само, че не си дошъл да крадеш!Защото ...
Погледът му падна на чувала и челюстта му увисна.
- Какво има в чувала? - запита лудия старец, вдигайки пушката.
Малчуганът замръзна, сякаш обувките му се бяха залепили за земята.
Сърцето му тупаше като на ранено птиче.
- Питам те - повтори лудия старец - какво имаш в чувала?!Глух ли си?! - изкрещя той, изгубил търпение. - Отвори чувала или ще ти напълня задните бутове със сачми!
Момчето се надигна и разтвори чувала.
- Сега извади, каквото има вътре! - нареди отново старецът.
Момчето хвана мъртвото прасенце за крака и го измъкна.Същото стори и с братчето му...

4.
- Как посмя?! - изкрещя той тъй силно, че кокошките се събудиха и се разкудкудякаха. - как посмя да убиеш прасенца на две седмици?!
Нехранимайкото почувства как устата му пресъхва.Той се опита да каже нещо, но езика му се беше вдървил.
- Как посмя?! - повтори за трети път лудият старец и вдигна пушката. - Тръгвай!
- Моля те... дядо...Милене... - задъхваше се малкият. - Съжалявам... моля те... за последен... път...
- Колко пъти идваш и ми отмъкваш яйцата от полозите?!Първо мислех, че е пор!А то ти! - Старецът вдигна гневно вежда. - После дойде и ми отмъкна две от любимите ми кокошчици.Още не съм прежалил чернушка!
Днес крадеш две от прасенцата ми!Защо?!Кажи ми защо преди да ти напълня гащите с олово!
Момчето облиза пресъхналите си устни и със сила про-дума:
- Исках...да...опеча...яде ми се...печено...прасенце - то наведе виновно глава, не смеейки да погледне ста-реца в очите.
- А, печено прасенце?!Ти си любител на печените кокош-чици и прасенца.Знаеш ли, аз съм любител на пече-ни...момченца!Тръгвай насам! - побута той нехрани-майкото с пушката. - И не се опитвай да бягаш!Зная къде живееш!
Момченцето изобщо не мислеше да бяга, защото краката му се бяха подкосили от страх.То едвам вървеше.
- По-бързо!Преди малко тичаше като заек, а сега се влачиш като костенурка! - сръга го с дулото на пушката лудият старец.
Двамата се насочиха към кучешката колиба.Вълчо се показа и изръмжа.
- Прибери се, твойта мамка! - изкрещя старецът и изпразни пушката във въздуха. - Цяло лято не можеш да хванеш крадеца, твоята мама некадърна. Защо ми е безполезен пес... - кучето подви опашката си и се прибра в колибата си.
Старецът не искаше да го убива, просто да го сплаши.
- Стой, там!Ще се покажеш, когато те повикам! - Кучето се сви в ъгъла и зави жално. - Дай си ръцете! - Лудият старец подпря пушката на керпичената стена. - Не ме карай да повтарям!Дай си ръцете!
Кокошките се разкудкудякаха отново.Старецът взе кучешкия каиш и върза ръцете на невръстния крадец.Краят на веригата беше завързан за кол, дълбоко забит в земята.Щом Вълчо не можеше да го измъкне, то какво става дума за дете!
- Вълчо, ела! - заповяда студено стареца.
Кучето се измъкна мигновенно от колибата и размаха весело опашка.
- Наблюдавай го!Ако се опита да избяга, скъсай му гащите!
Звярът излая и тръсна с глава сякаш искаше да каже: "Разбрано".
- Пази го добре, защото ако се измъкне, ще ти одера кожата и ще направя тъпан от нея!
Песът разбра заканата и изквича жално.
- Аз ще ида да подремна. - Лудият старец взе пушката и се отправи към къщата...
Момчето се раздвижи бавно, несваляйки поглед от Вълчо.
- Хрррррр... - оголи звярът зъби и се изправи. - Хрррррр...
Нехранимайкото замръзна...
.....................................................................

5.
Слънцето се беше издигнало високо в небето.Беше пладне.Въздухът се беше нажежил като пещи, всичко живо си беше изпокрило на сянка.
Хора и животни, всичко живо беше изплезило езици и дишаше тежко.
Невръстният крадец стоеше прав, опрял гърба си в кола.Нехранимайкото отвори предпазливо очи и се огледа.Кучето-пазач се беше изхитрило и се беше излегнало на сянка в колибата от където го наблюдаваше с едно око. Малко струйка кръв потече от напуканите му устни.
- Водица!Дай ми водица! - прошепна момчето. - Умирам за водица!
Никой не обърна внимание на виковете на момчето.Вълчо беше изплезил език и дишаше тежко.По едно време песът проточи лениво глава и започна да лочи вода от паницата си.Момчето го гледаше жадно.
- Водица!Мили Боже, вземи ми живота! - проплака то. - Не искам повече да живея!...

Лудият старец

Свързани произведения

Комментарии

Предложения