Едно куче зави в далечината, но децата не го чуха.Те размърдаха дървените колове и се промушиха в двора.
- Къде е свинарника? - запита високото слабичко момче с лунички.
- Ей там, от другата страна на плевника - отвърна нехранимайкото. - Го-вори по-тихо, защото кучето е в долния край на двора.
- Ти...не каза, че има куче! - почти проплака първото момче. - Аз се връщам!
- Млък! - прекъсна го малкия крадец и го дръпна силно за ръката. - Никъде няма да вървиш!
- Моля те пусни ме!Страх ме е... - очите на момчето плувнаха в сълзи.
- А когато ядеше печена кокошчица, не те беше страх, а?! - Подигра му се нехранимайкото. - Идваш с мен - в очите му се появиха запла-шителни пламъчета - или утре ще разкажа всичко на баща ти!
Момчето избърса сълзите си и се опита да сподави хли-панията си.
- Моля те, недей!Той ще ме пребие от бой!
- Ще дойдеш ли с мене?
- Да!Само не казвай на баща ми! - Момчето се разтрепери като лист.
Баща му имаше кораво сърце и още по-корава ръка.Когато замахнеше, не повтаряше. ...