Лятна вечер
Източи се денят като последна нишка от къделя. Снагата му, изтощена от лятната жарава, потръпна от внезапния прилив на сила, долетяла изненадано с оранжевия блясък на залеза. Засияха с магическата си красота гранитните лица на Тодорините кукли. Оранжевата краска на залеза ги правеше примамливо красиви, като девойки, очакващи своите женихи. Пък и няма по- щастливи мигове от тези на очакването - трепетно и потънало в дебрите на крилатата влюбеност, на сърдечна отдаденост...Слънцето с огорчение изгледа планината, ветрецът прошушна неговата любовна заръка на сочните планински пазви, сбогува се с детската гълчава и побърза да се скрие. Беше обещало на влюбените тишината и тихата омая на любовните милувки, избликнали от душите им.
Нощта прилази кротичко и по тъмно- модрото небе заблещукаха първите нетърпеливи звездици. Те поздравиха звезда - Вечерница и се усмихнаха на земната шир. Засияха с ослепителен блясък звездите сред осиротялото небесно владение без своята омайница- Луната ...