Лятна вечер
Източи се денят като последна нишка от къделя. Снагата му, изтощена от лятната жарава, потръпна от внезапния прилив на сила, долетяла изненадано с оранжевия блясък на залеза. Засияха с магическата си красота гранитните лица на Тодорините кукли. Оранжевата краска на залеза ги правеше примамливо красиви, като девойки, очакващи своите женихи. Пък и няма по- щастливи мигове от тези на очакването - трепетно и потънало в дебрите на крилатата влюбеност, на сърдечна отдаденост...Слънцето с огорчение изгледа планината, ветрецът прошушна неговата любовна заръка на сочните планински пазви, сбогува се с детската гълчава и побърза да се скрие. Беше обещало на влюбените тишината и тихата омая на любовните милувки, избликнали от душите им.
Нощта прилази кротичко и по тъмно- модрото небе заблещукаха първите нетърпеливи звездици. Те поздравиха звезда - Вечерница и се усмихнаха на земната шир. Засияха с ослепителен блясък звездите сред осиротялото небесно владение без своята омайница- Луната. Планината се прикроти успокоена от нощната прохлада, долетяла откъм буйната бъбрива река. От тъмните горски усои надникнаха любопитни нощните сенки на горски духове, магьосници и самодиви- нощянки.Наближаващата лятна нощ е тяхното владение и те с нетърпеливи тайнствени знаци възвестяваха своето присъствие. Тиха и спокойна е нощта, унесена в приспивна омая от нежни звуци. Потайни свирачи, сгушени в сочните дъхави треви, са опнали струните на своите цигулки и песента им унася, омайва, приспива...Хладните струи лек ветрец шепти нещо в ухото на замечтан романтик и събужда в душата му видения като насън...Каква прекрасна и вълшебна нощ, прегърната от приказна звучна тишина!...
© Павлина Иванова Всички права запазени