Седиш срещу мен. Нервен, неспокоен... личи ти, че си притеснен от нещо. Палиш цигара. Досега не те бях виждала да пушиш... Не говориш много, срам те е дори да ме погледнеш... Отпиваш бавно от чашата си. Оставяйки я, тя полита надолу и се разбива на каменния под. Малките кристални стъкълца се разпръскват навсякъде из помещението. Не казваш нищо. Държиш се така, сякаш нищо никога не се е случило. Погледнах дълбоко в очите ти, както и ти в моите. Задържахме се така
няколко секунди докато ти отново не отмести погледа си.
- Къде беше вчера? - попитах аз с равен и спокоен глас.
- Навън... играхме футбол с момчетата. - започваш да се въртиш на мястото си.
- А след това? - равнодушието в гласа ми беше повече от очевидно... но явно не и за теб.
- След това се прибрах. - загасяваш цигарата си и продължаваш нервно да шариш с погледа си наоколо, в опитите си да не се срещне с моя.
Лъжеш ме. Никога не те e бивало в това... Каква глупачка съм, че го осъзнах толкова късно. Реших, че няма смисъл да ув ...