19 мар. 2013 г., 21:08

Любов ли е? - значи е над всичко! 

  Проза
881 0 2
11 мин за четене

Любов ли е?! – значи е над всичко!

(разказ от две части)

 

Част първа

 

 Посвещавам този разказ на най-добрата си

приятелка Юлия(Джули), чието име носи героинята

в него.

 

 

-          Ехоо! Момиче, съвземи се! Къде си се забляла?! И други клиенти чакат след теб. – извика продавачът от своята будка, като подаваше един мазен хамбургер на Джули.

-          А! Какво?! – сепнато отговори тя.

-          Къде блееш? Хайде взимай си поръчката и се махай! – твърдо я упрекна продавачът.

-          Съжалявам! – извини сe тя, като си взе хамбургера и си тръгна.

 По пътя бързо си изяде храната, която и без туй беше миниатюрна. Поне докато хапваше хамбургера, за малко се откъсна от размислите си върху всичките ù проблеми. Ала най-големият не я оставяше на мира. Днес бе петък – всички се радваха, тъй като беше краят на седмицата и идваше почивка, но не и тя. Не искаше да стои вкъщи, особено с онзи звяр... който за съжаление ù беше баща.

 Вчера си прекара хубаво. Него го нямаше цял ден. Сигурно пак се беше напил и се беше запилял някъде. Тогава тя имаше време и спокойствие, за да изчисти малко и да разведри, защото когато той беше там, най-често бе пиян и я тормозеше, като ù искаше пари и дори понякога, когато тя му откажеше, той ù посягаше.

 Доста често я удряше, а за съжаление нямаше кой да я защити. Не и след като баба ù почина преди няколко месеца. Преди поне старицата ù помагаше, пазеше я и ù даваше пари, а сега нямаше никаква подкрепа. Трябваше да се хване да чисти блока, за да изкарва по някой лев, за да може да си купува такива жалки хамбургери и да не умре от глад, защото нищожеството, наречено неин баща, не работеше и само в дългове затъваше.

 Като цяло нямаше нищо щастливо в живота ù, освен едно нещо. То беше моментът, когато преди година се запозна с Михаил и след като двамата се влюбиха един в друг до полуда. Тя никога не бе очаквала, че такъв умен човек като него ще хареса момиче като нея – не много висока, слаба, с кестенява коса, а и носеше очила.

 Тя самата се мислеше за грозна, но не и той. Михаил най-много харесваше очите ù.

"Очите ти  с цвят на малахит ме поглъщат целия и просто не мога да спра да ги гледам” – ù казваше винаги той.

 В тежките си моменти винаги мислеше за него, както и сега, когато се прибра в малкия апартамент, в който живееше. Картинката беше невъзможно окаяна. Всичко беше с главата надолу. Явно баща ù пак е тършувал за пари.

 Намери го в кухнята, където пак се наливаше евтин алкохол и просто гледаше с празни очи в стената. Беше пиян, което не беше изненада.

-          Какво пак си правил? Пари ли си търсил? – повиши тон Джули.

 Той вдигна бавно натежалата му от алкохол глава и я погледна. В очите му не се виждаше никакъв признак на живот.

 Ала се промени за миг. Внезапно очите му се съживиха и той бавно се изправи.

-          Юлия, дай ми малко пари. – човек трудно можеше да разбере пияните му слова – Тази бутилка почти свършва, а искам още.

-          Много добре знаеш, че нямам пари. – отсече тя

-          Напротив, имаш. Онази дърта вещица няма как да не ти е оставила нещо. -  тръгна към нея.

-          Нямам нищо, татко. – като го видя да идва към нея, тя свали очилата си, ала остана неподвижна. – А ти стига толкова пиене. Виж се на какво приличаш.

-          Не си ти тази, която ще ми казва какво да правя, малко хлапе такова.

 Преди още Джули да е реагирала, баща ù се спусна към нея и я удари с такава сила, че тя падна на земята. Много я заболя. Сълзите веднага потекоха по лицето ù, което стана мораво червено.

 Пияницата се наведе и я вдигна, преди още да се е съвзела, като здраво я разтърси.

-          Хайде, дай ми пари! – изкрещя в лицето ù.

-          Казах ти, че нямам, чудовище такова! – тя също се разкрещя и след  няколкосекундна борба успя да се изтръгне от лапите му.

 Със светкавична бързина изтича към своята стая, като се заключи вътре. През цялото време сълзите се стичаха по красивото ù лице.

 Опря се на вратата, като дишаше учестено.

 По едно време баща ù започна да чука силно по вратата и да крещи.

-          Отваряй веднага проклетата врата, че ще я счупя, Джули! – повтаряше едно и също той – ВЕДНАГА!!

-          Махай се! – изстена през сълзи с прегракнало гърло тя – Просто се махни!

 Той продължи да чука още около няколко минути и после изчезна. По шума Джули предположи, че е излязъл пак навън, но за всеки случай не излезе от стаята си.

 Вместо това отиде до огледалото и се огледа. Мястото под окото, където баща ù я беше ударил, беше насинено. Също така я болеше.

 Вече бе спряла да плаче, ала следите от сълзи си стояха още.

-          Проклятие! Как ще се покажа пред Михаил сега?! – простена и отиде да седне на леглото си.

 Неделя имаше среща с него, а лицето ù не беше в добро състояние. Дори слепец би видял, че се е случило нещо, а Михаил вече подозираше, дори може би знаеше, че баща ù я удря, ала тя все го увещаваше, че няма нищо и просто не внимава, за да не прави глупости.

 Кога ли щеше най-накрая да завърши 12-ти клас, да навърши пълнолетие? Нямаше търпение, защото тогава Михаил ù обеща да се омъжи за нея и да заживеят заедно – далеч от този луд алкохолик, който вече дори не искаше да назовава „баща”.

 Тези щастливи мечти все още я крепяха на краката ù.

 Останалата част от деня прекара в стаята си, както и съботата. Направи си набързо домашните, за да бъде свободна другия ден.

 Най-накрая (стори ù се цяла вечност) дойде и неделя. Баща ù не се беше прибирал от онзи път и тя спокойно тръгна, като се опита най-старателно да заличи синината с грим и в допълнение си сложи очилата, но не се получи много добре.

 После тръгна.

 Срещата им беше в близкия парк, ала и такова разстояние беше трудно за изминаване в София.

 Когато стигна, го видя да стои на една от пейките и да чете книга. Щом го забеляза, пак се удиви колко е красив. Беше висок и строен, а черната му като катран коса така му отиваше. Наистина бе късметлийка.

 Отиде и седна, без нищо да казва.

-          Хей, здравей, мила. – поздрави я той, щом я видя – Бързо идваш.

-          Но ти си по-бърз от мене. - засмя се тя, като се опитваше да прикрие лявата си страна, където беше синината.

 Без да очаква, Михаил се наведе и я целуна. Опита се, но май не успя да скрие раната си.

 Щом отлепи устни от нейните, той се отдалечи малко и остро се загледа в нея.

-          Какво има? – опита се да се прави на небрежна, но май не успя.

-          Какво е това на лицето ти? Прилича на синина – той се втренчи още повече.

-          Не, не, нищо. Просто ти се привижда от слънцето. – опитваше се да замаже положението, но май вече беше разкрита.

-          Не, наистина е синина.  Да не би баща ти отново да те е ударил? – сега посегна с ръце и леко докосна нараненото място, като гримът леко се размаза и синината се отличи още повече.

-          Не, няма... – опита се да отрече Джули, ала Михаил я прекъсна.

-          Не лъжи, Джули! Този негодник... ще го убия. Така да тормози собствената си дъщеря... – момчето започна учестено да диша, а очите му изразяваха напиращия отвътре гняв.

-          Успокой се. – за кой ли път това се повтаряше. Дали този път щеше да успее да го спре?

-          Не ме спирай, Джули. Защо го правиш? Не виждаш ли какво ти причинява?

-          Не се безпокой. Господ ще го накаже. Не искам да си навлечеш проблеми. Ако не заради себе си, направи го заради мен, Михаиле. Моля те, не го закачай.

 При тези думи той сякаш се поуспокои и си седна обратно.

-          Не мога просто да стоя така, докато онзи звяр се държи така с теб. Не издържам, любов моя. – въздъхна той, а очите му май се навлажниха.

 Това много разчуства Джули и тя се опря на рамото му, като го прегърна. Той вдигна ръката си и я притисна до себе си.

-          Ще потърпим малко. Само още малко и ще бъдем заедно завинаги.

-          Нали ще стане така? Нали нищо няма да се обърка? Това е единственото, което искам в този си живот.

-          Нали искаше да бъдеш адвокат?

-          Това е по-назад. Заради теб съм готов да жертвам всичко, което имам. Не искам тази отрепка да загрознява така красивото ти лице и тези красиви твои очи.

-          Вярвам ти – тя още по-силно се притисна до него – И не е нужно да плачеш. Разчустваш и мен.

-          Не плача. От слънцето е.

-          Да бе, вярвай си.

 При тези думи и двамата се разсмяха.

 Останалата част от следобеда прекараха в парка и чак вечерта се разделиха, като се уговориха да се срещнат утре сутрин в една близка закусвалня.

 Михаил предложи на Джули да я изпрати, защото беше късно, но тя отказа. След това се разделиха и тя се прибра вкъщи.

 За нейно нещастие баща ù се беше прибрал и отново бе пиян. Странното бе, че сега си бе купил поне десетина бутилки алкохол.

 В този момент една тревога я загложди, когато го видя. Откъде бе намерил пари? Само дано...

 Тя се втурна и видя, че стаята ù е отворена. Бързо отиде и затършува под леглото си. След малко труд успя да намери онази кутия, в която спестяваше пари за бала си тази година. Отвори я и тя беше... празна. Баща ù явно я беше докопал и беше изхарчил всичко.

 В този момент един гняв изригна от нея и тя се запъти към кухнята, крещейки.

- Как можа?! Как можа да изхарчиш всичките ми спестявания, без дори да ти мигне окото? Ти си тършувал из моята стая. Не те ли досрамя да откраднеш парите на дъщеря си! Чудовище! Нещастник! – Тя се нахвърли, започна да го удря – Имаш ли си представа колко съм се трудила за тези пари?! А?! С тях щях да си купя рокля за бала, а ти си ги похарчил за алкохол, нещастник такъв! – тя продължаваше да удря и да пищи, а сълзите ù отново започнаха да се стичат като пороен дъжд.

- Стига! – изкрещя на свой ред и мъжът и я отблъсна от себе си с един удар, ала този път тя се задържа на краката си. – Бъди благодарна, че досега съм се грижил за теб!

- Моля? Ти какво? – тя процеди тези думи през зъби, а гласът ù прозвуча почти мъртвешки студен – За какво да ти благодаря? За това, че точно заради теб мама се е самоубила ли? Че винаги беше пиян и ако не беше баба, досега да съм издъхнала стотици пъти от глад и студ. ТИ НЕ СТРУВАШ И ПУКНАТА СТОТИНКА, А СИ ПЪЛНА ИЗДЪНКА!!! – изкрещя с пълен глас Джули.

- Казах ти да млъкнеш! – при тези си думи баща ù отново се изправи и тръгна към нея.

 Този път Джули нямаше да има време да стигне към стаята си и заради това излезе на терасата, като се опитат да затвори вратата, но той я бутна и влезе при нея.

 Отново я удари и я прати до парапета.

 Тази нощ небето бе чисто и звездите ярко блестяха. Ала каква ли картина щяха да осветяват?

 На терасата се разрази борба. Мъжът се опитваше да пребие дъщеря си, ала Джули също се бореше с него. Той ù посягаше, а тя възпираше по някакъв начин ударите му, като в същото време беше притисната до парапета.

 Внезапно нещо се случи и момичето се подлъхзна и се прехвърли от другата страна на парапета. За малко увисна, но пиянските ръце на баща ù не успяха да я задържат и тя полетя надолу към земята.

 

© Виктор Табаков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??