Позвъни се на пътната врата. Станах да я посрещна. Бях отчупил три клонки от маслиновото дърво, завързани с червена панделка. Кирия Пелагия, стройна, изпъната жена, с малко меланхоличен поглед в големите си тъмни очи. За мен си, я бях определил като Мелина Меркури от филма ''Зорбас'', по -точно от книгата на Казанджидис '' Зорба''.
- Заповядайте мадам - широко усмихнат я поканих - За вас са, изненадите тези дни са големи и не можах да отскоча за цветя.
- Петро, това е истински букет, маслинови клонки, така са посрещали гостите едно време в Елада.
Леко вятърче подухваше и разрошваше немирния й бял кичур коса, реверът на ризата й подскачаше и открехваше едра и плътна гръд. През панталоните й се очертаваха все още стройни бедра.
Насядахме около масата. Артемис изпълняваше ролята на сервитьор и душата на компанията.
- А как така попадна тук, уважаема госпожице Артемис - попита майката и любопитно, и назидателно.
- Мамо, Петро ме спаси, и ме доведе тук.
Последва многозначителен поглед и към ...