6.04.2024 г., 11:35 ч.

 Любов от втори поглед 2 

  Проза » Разкази, Други
153 2 7
Произведение от няколко части « към първа част
6 мин за четене

             Позвъни се на пътната врата. Станах да я посрещна. Бях отчупил три клонки от маслиновото дърво, завързани с червена панделка. Кирия Пелагия, стройна, изпъната жена, с малко меланхоличен поглед в големите си тъмни очи. За мен си, я бях определил като Мелина Меркури от филма ''Зорбас'', по -точно от книгата на Казанджидис '' Зорба''.

- Заповядайте мадам - широко усмихнат я поканих - За вас  са, изненадите тези дни са големи и не можах  да отскоча за цветя.

- Петро, това е истински букет, маслинови клонки, така са посрещали гостите едно време в Елада.

Леко вятърче подухваше и разрошваше немирния й бял кичур коса, реверът на ризата й подскачаше и открехваше едра и плътна гръд. През панталоните й се очертаваха все още стройни бедра.

Насядахме около масата. Артемис изпълняваше  ролята на сервитьор и душата на компанията.

- А как така попадна тук, уважаема госпожице Артемис - попита майката и любопитно, и назидателно.

- Мамо, Петро ме спаси, и ме доведе тук.

Последва многозначителен поглед и към двама ни, все едно питаше '' На това ли съм те учила дъще, да лягаш при първият срещнат мъж и да го наричаш спасител ''.

- Не мамо - продължи по-уверено Артемис - Той ме остави да спя и замина нощна смяна да работи, върна се едва днес преди малко, ето виж какво ми е написал.

Кирия Пелагия пое бележника, прочете го веднъж, дваж и промърмори.

- Извинявайте Артемис, Петро, съжалявам, че съм се осъмнила в действията ви, но какво се е случило всъщност...

Артемис с подробности разказа за раздялата, така да се каже  с фармакио'' Спиридонис '', присмеха на Христаки и новата /стара аптекарка при връчване на заповедта и последния хонорар.

- А ти как мислиш маман, че Христаки е взел това решение сам ли, той без да ги пита и до тоалетната не ходи. Така е било писано, и така не е ли по-добре.

Кирия Пелагия само въздъхна.

- Може би животът е така суров - започна тя - Преди много години учих и завърших микробиология в  Сорбона Париж.

С Жан-Жак се запознахме там, беше студент по тунелно-пътно инженерство. Завършихме и не  се върнахме тук в Атина,перспективни млади хора, по думите на баща му. Той беше и  лидер на една политическа партия и ние бързо намерихме работа. Родих Артемис. Откриха клон на Института ''Пастьор'' в Атина, пренасочиха ме там. Френска строителна компания взе Жан-Жак за главен инженер . Започна проектиране и изграждане на шосейната магистрала Атина - Солун. Отпуските ходехме в Париж, Бордо на гости . Животът течеше гладко и нормално до фаталната случка

преди Рождественските празници, Христугена. Бяхме планирали да ходим в Бордо на гости на родителите на Жан-Жак, и тогава станал инцидента, на Темпи,Tempi Valley. Часове след взривните работи, скала се откъснала и пада по склона помитайки всичко по пътя си. За нещастия по пътя й били мъжът ми и други инженери от Консорциума. Не успяха да ги спасят. Останахме сами с Артемис, тежко преживявахме загубата. Артемис завърши гимназио  и вместо да замине за Париж да следва, остана тук при мен. Завърши фармация в Атинския университет, а после магистър-фармацевт в Париж. Последва работа в Главно  Военно Аптечно Управление, и рано-рано се пенсионира с чин капитан втори ранг.

Пенсионерка в разцвета на силите си. Беше вече консултант, когато фармакио '' Спиридонис'' я откриха и поканиха да работи при тях. Просто използваха не толко знанията й, колкото заради отговорни хора във Фармацевтичната индустрия

Сега, колко и дали се е залюбила със сина им, това не е интересно, факт е, че те се стабилизираха и тя вече не им е нужна и са я съкратили. 

А аз не само слушах, а и наблюдавах да няма празни чаши, нали все пак съм домакин, друго си е когато окото гледа пълни чаши. И  какво от това, като и от втората бутилка Метакса са останали два пръста, имам в запас още три  шишета Метакса и литрови Кокакола. Артемис тихичко шеташе до кухнята за чинийки, шоколадови бонбони, шунка, домашни сладки, ядки.

- А не е ли време да си вървя, вероятно сме посрещнали и новият ден - с надебелял език вметка кирия Пелагия

Артемис я изгледа строго.

- Мадам, никакво тръгване - категорично казах- Всички достатъчно сме пийнали и е опасно да се шофира така, а имаме и още недопита Метакса, кокакола. Има място за всички, Артемис си има стая, до нея стаята с банята е за кирия Пелагия, а аз съм горе на терасата, там съм си направил имитация на апартаментче.

               На сутринта закусвахме мълчаливо. Дали героите са уморени, не толкова от пиенето, колкото от недоспиването

Артемис все така тихичко ни поднасяше препечени филийки, правяше тост, похапвахме. Кирия Пелагия приготви еленико кафе. Ех, друго си е женска ръка да пипне и да бутне, иначе аз по една лъжица кафе и захар, завира и топло,топло сърбам, някой да не ме изпревари.

- Госпожице Артемис, какво ще правите, свикнала сте с ангажираност, с работа - полюбопитствах

- А, какво - засмя се тя - С разрешението на мама ще се наспя ден, два, три, вече се доказах, че го мога

- Така и трябва миличката ми - радушно каза и майка й - Почини си, отърси се от всичко негативно и смело напред.

А ти Петро, остава ли ти време да спиш, и твоята не изглежда да е лесна.

- Ами и аз, както казваме същата песен на нов глас, при Спиро, после на работа в офиса,после, после,...я, чакайте, работя през ден-два след работа и при кир Тимо Сидеронис, не съм казвал никому, и той е фармацевт, фармакио ''Елфарм'' в Холаргос, къщата му е близо до аптеката, и където има работа там ме пращат, да почистя, да подредя из аптеката, да пазарувам. Мога да попитам през седмицата дали търси персонал.

- Хайде Петро, ще те ангажирам с мои си дела - вяло отдума Артемис, а майка й въобще не реагира.

             Последваха благодарности за всичко и си заминаха.

А работата така ме увлече, че не ми правеше впечатление дали Христаки идва първи и отключа аптеката, дали баща му.

Новата им служителка, хайде и  изгора на Христаки, добре изглеждащо девойче, малко понамръщенко и като че ли все пресмята, крои нещо. Пазвата й доста открехната, сякаш е в бакалия, а не в аптека и продава бонбони, а не хапчета.

Христаки и новата злоба вече пристигаха заедно хванати за ръка. Чудно ми беше, че не им завиждах, ако го правеха за показност.

Даже й разрешаваше да ми плати. Носи ми 4 по 5 евро, но така ги подаде, че вятърчето издуха едното 5 евро, или по-точно падна на земята.

- Ох Петро, падна на земята - констатира тя

- Вижте какво госпожице, парите се дават или служат за отплата за добре свършена работа, дават се с мерак и добри помисли - казах й малко троснато

Дали се скомфузи, но се наведе бързо, взе банкнотата и ми я подаде. Много важно, дали ще работя при вас или другаде, но ти вчера дойде в аптеката и взе да правиш чалъми, все едно подаряваш на просяк пари. Но ще си паснат с кирия Пула, майката на Христаки по стиснатост. Но има и доста разлика, Пула има  две аптеки, а ти нямаш нищо, утре ще им скимне нещо и ще доведат друга аптекарка.

                Понякога се оглеждах на паркинга по навик, дали няма да зърна Артемис сама, не за друго, а за да й пожелая приятна вечер, а тя да кимне с глава и се усмихне.

 

следва трета част....

 

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Люси, благодаря. Има доста и истински моменти, например гибелта на група инженери точно преди Коледа, и тогава целият трафик през Темпа бе пренасочен по обходни маршрути близо 8-9 месеца.
  • Увлекателна история.Браво!
  • Ивита, благодаря и за любими, този пък надявам се всичко да бъде перфектно
    МислителКаменов, бавно и методично въртим и чакаме на гюмето.
    Приятна вечер ви желая
  • Върти се колелото...
    Поздравявам те.
  • Хареса ми образа на твоята Артемис, Петър. Усещам как нещо неочаквано ще върне колелото назад и щипчица случайност или непредвидено събитие ще вкарат малко справедливост. Дано само Петро не страда...
    Интересно четиво.
    Чакам продължението.🙂
  • Благодаря Гюлсер, старая се да покажа гурбета и хората от добрата им страна. И ако си добър към хората, може би те ще ти отвърнат със същото, а грубостта я
    срещаме ежедневно. Наистина героите са малко идеализирани, но обхванати от истински човешки чувства.
  • Петър, прочетох и двата поместени откъса от творбата ти. Казах си: "Сигурно вече доста е забогатял Петро, много е трудолюбив". Трогва ме това, че героят ти не се чувства онеправдан дори когато върши хамалска работа, но ми е малко жал за него. Да се завърне вече в България и да си гледа рахатлъка. А дали Артемис би дошла с него в родината му? И на мен ми е интересно какво ще се случи по-нататък. Харесва ми това, че Петро е сдържан, тактичен, добросърдечен, отзивчив, истински кавалер. Има много положителни качества героят ти и май отрицателни няма, почти е ангел. Е, няма как Артемис да не стигне до съкровищата в душата му. Ще следя по-нататъшното развитие на действието. Успех!
Предложения
: ??:??