Летището в Марсилия също е пълно с любовни истории ..
Чакам на опашката, където всички си свалят якетата и си вадят компютрите .. Поглеждам към входа, където току що едно синеоко момче ни прегледа паспортите и ми се усмихна пожелавайки "Бон воаяж". На два метра от него се прегръщат пред всички минувачи, двама напълно анонимни влюбени. Не виждам лицата им. Само вплетените им в прегръдка тела, кожените им якета и ръцете им. Които не искат да се пускат.
Той я целува. Сякаш за последно. Малка детска целувка. Чмок. Още една. Последна .. Още пет последни .. Още една! Още само една .. И още само-само една .. Той въздиша и върти очи отчаяно. Не е съгласен. Не иска да я пуска. Държи я през кръста. Ругае мислено всички богове. И шефа му. И банката. И кредита. И целия свят. Ядосва се на себе си. На съдбата. И на нея, че го оставя тух сега .. После отпуска главата си във врата и - и вдишва мириса и. Сякаш тялото му се предава .. Но все още я стиска силно. Диша дълбоко. Хваща нежно лицето и с ръце. ...