Любовта не пита!!! Любовта не иска мнението ни!!! Тя просто идва или си отива, без нито дума да отрони. Мълчаливо стяга си багажа, колата взема и на път, душата ни разбива, отминава, оставя само сълзи да текат. Сърцето, тя разстрелва с пистолети, патроните безмилостно хвърчат. И после, като някаква утеха в пустота нито звук. Тече, минават дните, дъждът все вали, но не измива той следите. Те там остават, за да напомнят как нявга сърцето тъжно е било и наранявано от любовта жестока, изоставено ще продължи само. Остава белегът на болката голяма и страх навява той, че щом отново ти повярваш, отново ще те наранят!!!    

                                                                                                                     01.11.07 г.