Любовта е способна на най-доброто и на най-лошото.

Само не ми казвай, че най-важно е да сме приятели. Късно е вече за предпазни колани, въздушни възглавници и застраховки живот. 

Вече се сблъскахме! А никой не идва да ме прибере, да ме превърже, да ме излекува и да ме прегърне. Ще трябва да стана и да продължа да дишам под кървавата риза, все едно всичко е ОК. 

Видях какво е да живееш на скорост. Да чувстваш вятъра в косите. И пеперудите в стомаха. 

Не е приятелство, защото ме изпълни истински. И почувствах, какво е живот! 

И сега си боли като непоправима, незабравима, пристрастяваща и ужасно завладяваща любов. 

Която сега лежи на пода безжизнена, като след катастрофа. Нямам сили да я реанимирам вече. Време е да я заровим, като изглозган кокал.

И дано след нея да поникнат цветя. Защото иначе животът ще е прекалено жесток..