А да поговорим за любовта на любовниците. Любовта, която лепне от телесни сокове отвън и изсушава отвътре. И затова си мислиш, че си лек. Защото те изпива. Любовта, свързана със докосване. Със секс. С изневяра, болка, ревност, грозно, красиво, свързана с тялото ти и душата ти, които за първи път искат толкова силно да бъдат част от някого, че те карат да проиграваш и живота си, и стотинките си в името на една вечер. „Още когато го видях, почувствах, че искам да го имам. Беше много различен от това, което харесвам, но нещо ме сви в корема. Нали знаеш, как понякога няма значение нищо друго, освен мига, в който осъзнаваш, че го искаш. Не ме докосваше, а аз знаех точно как ще го прави. Макар че изглеждаше невъзможно. Макар че не личеше да ме иска. Нали си имал такива мигове, в които колкото и да е неприлично да докосваш някого, не можеш да спреш да го правиш малко по-дълго от приличното?” „Още когато я видях, знаех, че винаги съм искал да бъда точно в нея. Да ù покажа как най-добре може да бъде обичана. Но не вярвах да ме иска. Затова чаках да отмине. Не отминаваше. Докосваше ме. Аз се опитвах да разбера дали е истина, беше прекалено хубаво. Накрая разбрах, че е истина.” „И от този момент – мрак. Само игра на контрасти. Топло, студено, болка, наркотично щастие. Ревност, увереност, липса, докосване. Не знам какво ми се случи. Това ли е любовта?” Любовта на любовниците е експлозия на химията в душата. Тя е мигът, в който толкова искаш да се влееш в някого, че се чувстваш безсилен. „Исках да вляза под кожата му, да се увия около костите му и да виждам с очите му. Исках да диша мен, да чувства мен и никога да не ставаме от чаршафа, върху който изживявахме любовта си.” Любовта на любовниците е най-низшата, болна, и красива форма на живот. Като ярко тропическо цвете, което смърди на разложено. Тя е болна. Тя е тази, в която ревнуваш от вятъра. В тази любов няма вяра, защото вие не сте приятели, вие сте просто любовници. А те чукат изпепеляващо и се ревнуват също така. Защото не си принадлежат, каквото и да правят. Любовта побеждава всичко! Дори теб. Тя побеждава достойнството ти, побеждава мечтите ти и те кара да вярваш, че си искал само едно и го получаваш в този миг. Любовта свършва, а любовниците го знаят и се лъжат един друг, че само тяхната ще бъде вечна. Любовта е винаги по-слаба в един от нас. И всеки обича някой, който не е в коридора му, докато плува. Любовта е жива. Лепне, влачи се по кожата ти, диша сама и когато убие теб и него, пак остава жива. Любовта на любовниците е незаконна за душите им, защото води в ада, който сами си създават. Но е единствената. Тя е тази, която изживяваш и след която изгаряш. Тя е тази, от която бягаш като от кошмар, но която те застига. Нездравословна е. Болна е. Грозна е. Но е единствена. А кой е твоят любовник?