ОБЛОГЪТ

Чичо Васил беше много работлив, грижовен стопанин и майстор във всичко. Правеше прекрасно вино и подходящи мезета. Един ден, когато си работел нещо в мазата, дошли градските пияндета Панчо Мезето и Славчо Лъжисвет. Ус­михнал се Панчо и казал:

- Бай Василе, напраих облог със Славчо, че шъ ми дадеш една оканица вино и мезе от пастърмата. Нек' види Славчо к'ви приятеле сме и кък посрещаш госке. Знъм, че нема да срамувам от теб!

После извадил оканицата от вътрешния джоб, а от стра­ничния извадил парче вестник за пастърмата и му ги подал.

ПЛЕТ ГНИЕ

Комшията ни беше калфа в гостилницата на Пеко Миленката. Ненадейно Миленката почина и наследниците му я пре­доставиха срещу наем на калфата. Помогнаха му да стане майстор готвач. Понеже беше без капитал той вземаше продуктите на версия. На прост човек му дай пари, за да му ви­диш акъла! Видял малко пари, той започна да живее на широ­ко. Кредиторите му разбраха, „че когато чумата върне на хо­рата децата", тогава и те ще си получат версиите. Пиха по една студена вода и това е. Имаше само един кредитор, съсе­лянин на майстор готвача, който беше много упорит. Един ден майстора се прибра и както винаги се отдаде на здрав следобеден сън. Кредиторът дойде и почука на вратата. Из­лезе майката на готвача и каза, че няма никой в къщи. Тогава той седна на прага и я успокои с думите: „Шъ го почекам! Време имам". Извади лулата и запуши. Вече допушваше не помня коя лула когато вратата плахо се отвори и се показа сънената глава на майстора.

- Я виж! Кога доде, та не съм те видел?

ОВЕНЪТ

Митко Усрията пасеше овците на балкана. Слизаше в гра­да само да се преоблече, да види невестата си и да вземе гас и сол. Невестата му не скучаеше. Идваха разни познати на гос­ти. Един ден дошъл някакъв непознат за махалата мъж. Мюзевирите веднага се събрали да обсъдят положението и да дадат урок на непознатия. Наточили няколко оканици вино, взели мезе и отишли на гости у Миткови. Жената се посмутила, но бърже се окопитила и сложила софрата. Запознала ги с госта и започнала гощавката. Към икиндия госта се натряскал като казак и изпаднал в безтегловност. Тогава извикали Цено Дърсата с каруцата, натоварили го на задната седалка, а те седнали до него от двете му страни. Каруцата тръгнала към Пощенския хотел, където госта бил отседнал. Мюзевирите му привързали на задника една овнешка опашка, която се спускала надолу по задния щит на каруцата. Минавайки по джадето хората учудено се спирали и после избухвали в неис­тов смях.

-          Т'ва е новиьо овен на Митко Усрията! - обяснявал на любопитните Дърсията.

ДРУГАРСКИ СЪД

В годините на Народната власт се полагаха големи уси­лия за запазване на морала и честта на хората в социалисти­ческото общество. По решение на Партията беше създаден така наречения Другарски съд. Такива инстанции имаше във всеки квартал. „Съдиите" бяха кварталните партийни ръко­водители.

На едно заседание съдели кундурджията - кърпач - Коло Маската „за прояви несъвместими със социалистическия морал".

Накрая му дали последната дума. Станал Маската, който до тогава седял като посрано дете, изгледал ги победоносно и казал:

-          Децата си изучих! Жената си ожених! К'во ми е бе?

ДОМ ПА ДОМ

Баба Неда беше войнишка вдовица. Мъжът и загинал през Балканската война. С големи мъки и лишения успя да изучи единственото си чедо. Синът зае хубава служба, ожени се за богата мома и отиде зет на къща. Виждайки мизерията, в ко­ято живееше майка му, той дълго време настояваше тя да жи­вее при него. Накрая баба Неда се съгласи и се премести при сина и снаха си. След известно време се замъчи по запусна­тия дом и започна да настоява да се върне вкъщи, като все казваше:

- Дом па дом! Дом па дом!

Най-после склониха тя да се върне за малко в своя дом. Любопитен, синът и отишъл преди нея и се скрил. По едно време вратата изскърцала и баба Неда влезнала. Още с прис­тъпването на прага тя легнала на земята и започнала да се търкаля. Търколи се натам, трътне и рече „дом па дом", тър-коли се насам, пак трътне и рече „дом па дом".

ЧИЧЕ ЯЙЦА НЕ ЯДЕ

Търговците касапи, сами си купуваха животните за клане от околните села. Обикновено водеха със себе си млади мом­чета, които докарваха пеша закупената стока в кланицата. Алията водеше със себе си братово момче. Отишли в село Лютаджик, закупили стока и понеже замръкнали, любезен стопа­нин ги поканил да пренощуват у тях. Улисани в търговията, те цял ден не били слагали троха в устата си. Стопанинът поднесъл ракия, докато стопанката бъркала качамака. После изпържила един тиган яйца. Изтърсила качамака на софрата, сложила буца сирене и тигана с яйцата. Поканила гостите на „каквото Бог дал". Тъкмо Алията да посегне към яйцата, се чул гласа на племенника му:

- Чиче яйца не яде!

Това смутило стопаните, но Алията ги успокоил. Племен­никът му омел тигана с яйцата, а Алията гладен цяла нощ сънувал тигана с пържените яйца. По пътя за Враца момчето изяло толкова бастуни, че панталоните му се нацепили на задника.

ШКЕНДРИЯТА

Георги Шкендрията беше тъпанджията на Палашовта му­зика. Една духова музика, без която не минаваше празненст­во, сватби, кръщенета, именни дни или събор.

Този ден били поканени да свирят на събор в село Н. За­почнали от рано, после свирили на оброка, където се правел курбана. Хапнали, пийнали, после пак пийнали...Тъкмо сборяните били на градус и искали да им се свири, когато се оказало, че нито един от музикантите не е в състояние да сви­ри. А се знае, че пияните хора стават груби, глупави и зли. Музикантите знаели от опит, че от бясна свиня и от пиян чо­век далече да бягаш. Плюли си на петите и беж да ги няма! На всички им било лесно, но за Шкендрията с този тъпан бягст­вото било непосилно. Виното започнало с веселба, но завър­шило с бой за Шкендрията. По едно време той сложил тъпа­на отпред и започнал да го бие. Пияните спряли за момент и той извикал:
-Оти мъ биете мене? Я си бия тупано, а они че не свират не е моа работа.

СУЯКО

Тошо Суяко поддържаше реда и чистотата в джамията, която махалата беше превърнала в партиен клуб. През деня продаваше в преддверието, което беше като бюфет, локум, бонбони, лимонада, боза и други лакомства. С течение на го­дините той разбра, че вместо на добре отиваме по-зле.

Една сутрин, метейки салона, се изправил с метла в ръка пред портрета на Вълко Червенков. Замахнал заканително с пръст и рекъл:

- К'во напраи? Дек' е белио 'леб, сиреньето и кашкавало? После се обърнал и изстинал. Зад него стоял Душето, един от местните партийни величия. Суяко се обърнал пак към порт­рета и бързо продължил:

- Ти мен ма не слушай! Я така си приказвам. На времето с Димитър Благойов синдикализъм съм праил. През гонени­ята да знааш що бой съм изел! После продължил да мете.

До вечерта партийното бюро го смени „по целесъобраз­ност".