Бяхме стигнали до ... АрДжей отива на гости при Ана и Кора ...

   - Още веднъж се извинявам, но доколкото разбрах вие сте идвали в магазина и неотдавна един от моите експонати си е тръгнал с вас. То е дълга история, но въобще не предполагах, че такъв случай е възможен. Сложно е ..... сигурно ще ви е много интересно да видите как работят моите чудесийки от МАШИНАТА ЗА ИЗПЪЛНЯВАНЕ НА ЖЕЛАНИЯ. И …    - Започваме …. BYRQ23S RUN …

-😎-

   АрДжей набързо машинално пробяга с пръсти по клавиатурата, постави ключовете в необходимото положение и … и натисна ENTER. Машинката зажужа, размърда антенките си, по екрана се заизвиваха причудливи линии и една червена лампичка започна бързо да присветва. Той обиколи с поглед положението на ключовете и светкавично се опита да превключи един от тях … но … почувства как гореща вълна преминава през мозъка му и светът потъва в тъмнина …

   След няколко минути, като в просъница, в ушите му се заби писъкът на Кора и реалноста започна да се възвръща. Погледът му започна да се фокусира. Кора беше хвърлила Уба надалеко, търкаляше се по пода и се държеше за главата. Ана се беше отпуснала на дивана и не даваше признаци на живот. В стаята всичко си беше на мястото, но стените! Бяха покрити с дебел слой прах, под който прозираха надписи, набързо нарисувани със спрей

РОС, ТИ МОЖЕШ!

БЯГАЙ НАДАЛЕКО!

   АрДжей се спусна към Кора, пренесе я на дивана и се втренчи в Ана. Тя бавно отваряше очи, оглеждайки стените. Огледа я за някакви наранявания и я плесна два – три пъти по бузите. От манекена беше останало топка от кълбо жици. Стана и бавно и подробно започна да изучава стаята, прекара ръка по стените обирайки дебелия слой прах. Буквите се откроиха добре, бяха написани със замах и нервен почерк. Внимателно огледа машинката си, прерови паметта си за възможните ефекти от текущите й настроки – явно и безусловно беше в режим на заглушаване на всевъзможните електрически и психотронни външни полета … и това значеше, че …

Това беше РЕАЛНОСТТА !

   Внимателно и малко страхливо свали брадата си – нямаше никакъв страничен ефект … явно тази защита намаляваше ефекта от симулацията на виртуалната реалност , но … НЕ в пълен размер! И явно ТОЛКОВА МНОГО ГОДИНИ БЕШЕ ЖИВЯЛ в някаква предизвикана полуреалност … трябваше му питие. Бавно и оглеждайки се той се запъти към кухнята, но преминавайки през вратата изведнъж се стресна - много бързо стаите станаха приветливи и даже когато се обърна видя, че Ана си играе с Кора ! Уплаши се. Върна се и се отпусна на дивана между двете жени.

   В главата му беше пълна мътилка, като от време навреме изплуваха някои странни спомени. Двете се бяха залепили за него, също не разбиращи какво наистина става, лежаха безмълвни. АрДжей и Ана бяха сплели пръсти, а другата му ръка беше стиснала юмручето на Кора. Трудно беше, всеки от тях се мъчеше да осъзнае случващото се. В един момент той усети, че ръката му изтръпва от някакво притискане по пръстите – осъзна, че това е от пръстена на Ана … вгледа се в него и веднага забеляза един характерен белег на вътрешната страна на китката й …

< 2 минути тишина>

   - РОС ? – промълви той с неразбиране (RJ)

   - РОС ? – повтори тя като ехо (A)

< 2 минути мълчание>

…‘ Росене ! До кога ще си играеш с децата на улицата … Прибирай се и залягай за над уроците…‘

… ‚Мноу си дълък, та щъ те съкратя на РОС … ‘ … луничавата физиономия на Пешо, дет‘ му сваляше гаджето …

… институт по компютърни науки …

… УАУ … гениална идея … появява се в магазина клиентката, застава пред екран и компютърна система генерира изображението й, облечена с най различни дрехи от наличния асортимент …

… страхотно ! … комбинацията между 6G технологията и предаването на двупосочна психотронна информация …

… УАУ … друга гениална идея … сървър създава виртуална реалност на основата на двупосочната психотронна връзка – изследва скритите желания на клиентите и управлява маломерни обекти, в случая манекени, доработвайки възприеманата им външност според случая. По време на сеанса манекените обличат търсените аксесуари, като се демонстрират наличните в склада

… УАУ …уникално гениална идея … надграждане на достигнатото - сървърът оценява скритите желания на клиента и индивидуално създава виртуално преживяване. Целта на модификацията излиза извън рамките на магазина и се предполага, че след тестовия период ще се разкрият невероятно нови хоризонти за развитие и бизнес …

< 10 минути мълчание>

< той стискаше ръката й все по настойчиво>

   - РОС ? – (А)

   - РОС . –  (RJ)

… АНА . …

… АНА ! …

… АНА !! 😊  …

… АНА !! 😊😊😊😊😊😊😊😊😊😊😊  …

… Менделсон , нов дом …

… Уютен дом, семейна идилия  😊😊😊😊😊😊😊😊😊😊😊  …

… Таванското помещение … оборудвано със всякакъв IT stuff

… зевзекът от екипа – ‚Рос е много тривиално, ще ти викам RJ – ( Ross Junior ) …

… ‘Рос ! … започнал си да зомбясваш там горе !!!‘ …

… ‚Рос … ти … помниш ли ме? Искам си те обратно ! …

… ,Рос … къде си ?!!! Имаш дъщеря! …

< тя стискаше ръката му все по настойчиво>

   - РОС ? – (А)

   - РОС ! – (Р)

< двамата се изправиха и се взряха един в друг>

   - РОС ! – (А)

   - РОС ! – (Р)

< 5 секунди мълчание>

   - Мамо ! Мамо ! Виж там в ъгъла всичките ми играчки, които изчезваха … там е Мечо с откъснатата ръка, който каза, че ще ми го зашиеш … и Прасчо без едно око, дето ти обеща … и Принцеса Ая, дето ти обеща … и …

   Двамата се огледаха – наистина по ъглите и покрай стените бяха разхвърляни ...

… кубчета LEGO, детска … кухня, гърне, столче, конче, панделки, дрешки … и

... и дамски чехли, сешоар, роба, ролки за коса, кутийки със скъпоценности, кълбета прежда и недоплетен шал …

   - Не помня, стаята винаги беше отлично подредена и даже не са налагаше да я разтребвам … - Ана гледаше с недоумение

   - А – ето и моите стари дрехи и … - учудено добави Рос …

< 5 секунди мълчание >

<Ана го блъсна на дивана и заудря по гърдите с малките си юмручета>

   - Ти …Ти … !!! Животно … чудовище … да ме зарежеш когато бях бременна … !

   - Аз … аз … не помня … увлякох се в работата … а и при теб имаше един мъж … ухажор? … приятел? … Не помня … Всичко беше като в мъгла … Виждах те доволна и щастлива … винаги приветлива и усмихната … не беше нарочно, но някак естествено … или … де да знам … почувствах се излишен …

   - Глупак ! Това беше брат ми, който ми помагаше във всичко! И тогава виждах как постепенно се отдалечаваш и ставаш безразличен, обладан от своята мания …!

   - Ана … не знам … трудно ми е да си спомня … винаги съм те обичал … по свой начин и никога не бих те остав*** … - и моментално се вцепени на половин дума …

   Той я прегърна здраво докато тя продължаваше да хлипа. Няколко минути бяха нужни докато Ана се успокои и … вселената отново се подреди по стария щастлив начин. Застанали един срещу друг всеки от тях беше вперил взора си в очите на другия и там ... там просветваха старите искри на двойното спокойствие. Главите им се приближиха една към друга в една бъдеща целувка, запечатваща за вечни времена тяхната любов и принадлежност ….

КОГАТО ...

   Машинката започна да издава писукащи звуци и ред лампички мигаха застрашително … !

   - Ана !!!! Батерията скоро ще свърши и имаме пет минути живот … ПРЕДИШНИЯ ЖИВОТ!

 Стойте ТУК и никъде не мърдайте !!! … КАКВОТО И ДА СЕ СЛУЧИ!

   - Бързо … дай ми лист хартия и нещо за писане … и едно кълбо от твоята прежда! Ако не се върна до пет минути ще ме намерите по преждата и – бягайте надалеч! Трябва да отида до тавана!  За ПЕТ минути!

Ана бързо му даде необходимото и върза края на преждата за ръката му, докато той пишеше

АНА – КОРА – РОС – БЯГСТВО – ВИЛА

   И Рос побягна нагоре към тавана, държейки пред очите си листчето. Ана внимателно размотаваше кълбото и викна подире му

   - Рос, каза пет минути,   НЕ ПЕТ ГОДИНИ !

-😎-

----------------------------

Вероятно следва