Глава 5 Сини очи
Мьонг-у излезе от стаята, където беше настанил принцеса Адия и си пое дълбоко въздух – беше възстановил старата магия, направена от жрец Обсифан преди толкова много години... и спомените на принцесата за ландъра отново не съществуваха. Беше грешно въобще да се среща с нея, но казваха – дръж приятеля си близо, врага още по-близо, затова Мьонг-у не беше отпратил ландъра или пък не го беше убил. Това не си струваше.
Но така или иначе усложнения можеха да бъдат премахвани и Мьонг-у нито за секунда не съжали. Любовта беше за глупаците, мислеше си той, докато отиваше към стаята на принца да му съобщи да не се притеснява за сърцето на принцесата... той съзнателно изгони спомени за миналата нощ от главата си, заповядвайки си да вярва, че подобно нещо не се е случило. Оставаше по-малко от час до официалната венчавка и навсякъде из двореца щъкаха забързани слуги. Въпреки че най-вероятно главната зала вече беше готова, както и всичко за церемонията. Звездите бяха подредени както ...