Тя отново гледаше звездите. Те я гледаха усмихнато и сякаш й казваха: „Спи спокойно”. Но на нея напоследък не й се спеше. Тя предпочиташе да стои будна и да размишлява. Да размишлява за нещата от живота и за неговия смисъл. И накрая винаги достигаше до извода, че той е безсмислен или поне нейния беше безсмислен. Тя се чувстваше безполезна и имаше чувството че е нищо. Че е само тяло, без душа. Тяло, което трябва да измине пътя на живота и накрая да изчезне безследно. Това най-много я плашеше. Че няма да остави следа след себе си и че никой няма да я запомни. А на нея и се искаше да остави нещо от себе си поне в едно сърце. Но него го нямаше. Тя беше сама в този голям свят. Самотата я изморяваше и я убиваше малко по малко. В началото се стараеше да бъде силна и се опитваше да се забавлява, като не мислеше за това, но вeче силата и се изчерпваше и тя нямаше сили да живее. Вярата и надеждата, които толкова дълго я крепяха, се бяха изчерпали. Самотата и тъгата я бяха обхванали, а по-лошо от тях нямаше. Те я унищожаваха отвътре. Унищожаваха душата й и волята и за живот.
   И тази нощ сънят не успяваше да я примами и затова тя реши да стане от леглото си и да откъсне поглед от звездите, залепени на тавана й, за да погледне навън към истинските звезди. Тя се приближи до прозореца и надникна навън, но там нямаше нищо. Цареше пълен мрак. Явно дори звездите и луната си бяха легнали вече и спяха. Тя обичаше нощта. Обичаше нейното спокойствие и нейната тишина. Това е частта от денонощието, през която най-ясно можеш да чуеш мислите си и да погледнеш в душата си.
   Тя реши да излезе навън, за да се потопи в магията на нощта. Нощта притежаваше някаква магия, с която караше хората да спят, но странно защо на нея тази магия не й действаше. Тя си облече якето върху пижамата, обу си обувките и слезе тихо по стълбите. Още щом подаде лицето си навън, тя се почувства сякаш влиза в друг свят. Свят, освободен от напрежение и проблеми. Свят, изпълнен с мечти и сънища. Тя усещаше някаква  странна сила, някакво странно вълшебство около себе си. Продължаваше да върви, когато видя в далечината някаква особена светлина. Спря за секунда и се зачуди дали не е по-добре да се върне. Но любопитсвото й надделя и тя тръгна отново. Отправи се към светлината с надеждата, че е безопасно. Когато я достигна, видя, че това, което излъчваше светлината, е едно кълбо. Кълбо, разделено на малки квадратчета, като във всяко едно от тях се виждаха различни картини. Това бяха най-различни филми – от комедии до трагедии. Тя застана близо до кълбото и се загледа в едно от квадратчетата. Там се виждаха момче и момиче, които се гледаха влюбено и нежно се докосваха.
   Изведнъж зад гърба й се чу глас:
- Много е завладяващо, нали?
Тя леко подскочи от уплаха, но бързо се осъзна и се обърна да види чий бе непознатия глас.
- Кое?
- Всичко това. Всички тези сънища, всички тези копнежи и мечти. Цялата тази магия. Не е ли великолепно?
Тя чак сега осъзна, че това не са филми, а сънищата на хората. Това я развълнува още повече. Чрез това кълбо можеше да се вникне в душите на хората и да се разберат най-съкровените  им  желания. Това наистина й се стори интересно, но беше ли редно? - това беше въпросът, който я тормозеше. Имаше ли тя право да знае за всички тези желания?
- А кой сте вие? И какво правите тук по това време на нощта?
     -   Аз съм този, който решава кои сънища да се забравят и кои да се помнят на сутринта. А това е много отговорна задача, уверявам ви.
     -   И какво определя избора ви?
     -   Запазвам тези сънища, в които има смисъл. Тези, които да накарат дадения човек да се замисли. Да се замисли за значението на своя сън. Естествено моят избор не е гаранция, че сънуващия ще достигне до посланието, но аз съм длъжен да опитам. А вие какво правите тук толкова късно?
     -   Не мога да спя. Душата ми не е в хармония. Чувствам се сама в този голям свят и някак си незначителна. И все повече се убеждавам, че на този свят няма нужда от мен.
Тогава той се приближи до нея  и нежно я обгърна с ръце. Тя се нуждаеше точно от това – една прегръдка. Прегръдката винаги ти дава сила. Тя те кара да се чувстваш поне малко значим и ти помага да продължиш напред в живота си. Тя сякаш ти казва: „Аз съм с теб!”.
- Прави винаги това, което сърцето ти казва. Показвай на приятелите си колко много значат те за теб. Винаги помагай на тези, които имат нужда от помощ или съвет, но никога не искай отплата. Радвай се на живота, за да те зарадва и той. И най-важното: не спирай да вярваш и да мечтаеш!
Той я пусна и тръгна към кълбото. Преди да изчезне й каза:
- Ще се срещнем отново в сънищата!