Защо ли се издавам колко съм остарял. Но Бърнард Шоу е казал, това е единственият начин да живеем дълго. А животът не е чак толкова лошо нещо! Когато за пръв път живях в Лозенец, бях много малък, на улица "Криволак". А в квартала има три улици, по които отново след седем години минавах всеки ден. Защото махалата, това са тези улици. Когато завършиш училище, светът се разтваря за теб. Махалата отеснява. За добро или лошо. Но това е една друга история.
Улица ”Крум Попов”. До хотел Хемус, на края вляво. Една могилка, трева, глухарчета, дървена ограда. Не бях лозенският Том Сойер, събориха я бързо, след като се преместихме да живеем там, на ъгъла със сегашния ”Свети Наум”. Могилката изравниха, за да паркират волга-комби, фолксваген-костенурка и един таралясник. Там живееха инженери, доктори и военен пенсионер-учител. Дядо ми. За онова време хора с позиции в обществото. Всяка година някой заминаваше за чужбина или Африка. Тогава черния континент не го смятахме за добро място, където да те и ...