Майката
Беше около 9 вечерта на 21-ви юли. Катя точно бе взела първата доза от толкова много време... Последно го бе правила деня преди да разбере, че е бременна. След това спря. С много усилия, но спря за доброто на детето.
Катя беше на 18 години. Всъщност беше забременяла още на 17. А онзи негодник, който твърдеше, че я обича, я бе изоставил. Родителите ù също я бяха изгонили. Те тъкмо бяха разбрали, че дъщеря им взема наркотици, когато тя им каза, че е бременна, при това от женен мъж. Бе твърде голям грях, те не можаха да го приемат. Отказаха да ù помогнат, изобщо не искаха да я виждат.
Тя стоеше на една пейка в малък неосветен парк в гр. Стамболийски. По принцип там се събираха нейните приятели, но тази вечер, като по чудо, нямаше никой.
Наркотикът започна да я отпуска. Бебето спеше в ръцете ù. Тя просто искаше болката да отмине, искаше да забрави колко дълбоко е затънала в необратимите обятия на помията, наречена живот.
За нещастие дори наркотикът не успя да я отведе далеч от дейс ...