Тази мелодия ме събуди среднощ. Тя прозвуча красиво и болезнено, но не разбрах от къде се появи. Сякаш се намирах в концертна зала със съвършена акустика и оркестър от блестящи изпълнители. Някакъв невероятен консонанс от хармонии заливаха залата и хукваха навън през мраморните колонади но амфитеатъра, преплитаха се и бягаха по тротоарите. Мъчех се да се сетя от къде съм я чувал, но не се сетих. Не бях я чувал никъде. После още известно време кънтя отвътре с неповторима нежност - акорди от пиано и оркестър - накрая заглъхна и изчезна. На сутринта не си спомнях нищо от нея. Това, което беше останало нямаше нищо общо с онова. Очарованието беше загубено. Звучеше монотонно и банално. Като самото ежедневие.
След концерта я видях отново. Това се случи на уличката в стария град, където живееше. Не мога да кажа дали беше случайно или преднамерено, защото нещо ми се губи. Тя се прибра в полунощ в голямата къща - един прозорец там светна - и малко по-късно прозвучаха акордите. Много тихо. Те се ...