- Дейви, снощи те сънувах. - Ади го погледна, усмихвайки се.

- Така ли? И какво стана?

- Ами... Вървяхме заедно, ръка за ръка, към вкъщи. Щях да те запознавам с котарака ми.

- С Майки?

- Да... Но когато отидохме, него го нямаше и започнах да го търся. Най-сетне го открих и ти го показах. Ти го хвана и почти веднага го подаде на братовчед си, който ти беше нещо като слуга. Тогава разбрах,че всъщност си с мен, само защото искаш да ме убиеш. Опитах се да не ти показвам, че знам какво кроиш, но при първа възможност избягах.

- Искал съм да те убия?! - Дейви не можеше да спре да се смее.

- Смешно ли ти е?! - Ади го погледна с (така да се каже) убийствен поглед.

- Ади, чудя се как може да сънуваш всяка вечер. - обади се Крис.

- Моята Ейдриън има голямо въображение. - усмихна се Дейвид.

- Така си е. - каза Ади.

- ... и голямо самочувствие.

- Дейви! - Ейдриън го погледна уж обидено.

- Ади!

- Мразя като правиш така.

- Аз пък те обичам.

- Невъзможен си!

Дейв се усмихна дяволито.

- Като говорим за сънища - намеси се Джейд - сещам се за една доста интересна история.

- Ами разкажи ни я.

- Един човек сънувал едно и също нещо всяка нощ. Вървял през дълъг коридор, като на всяка крачка се чувствал все по-развълнуван. В края на коридора имало едно врата. Но всеки пък като протегнел ръка, за да я отвори, нещо го събуждало. Или звънецът на вратата, или часовникът, или съседите... Лягал си по-рано, за да сънува повече, но нищо не се получавало. Любопитството му нараснало дотолкова, че мъжът решил да си вземе няколко почивни дни и отишъл на отдалечено място, където нямало кой или какво да го събуди. Легнал си и почти веднага заспал. Изминали една, две седмици - никой не го бил виждал от заминаването му. Най-после решили да го потърсят на мястото, където е казал, че отива на почивка. Почукали на вратата, но никой не отоворил. Накрая се наложило да нахълтат в къщата. Намерили мъжа, легнал на пода, мъртъв, с огромна усмивка на лицето си.

- Хм... - беше единственото, което успя да каже Кристина.

- Видял е нещо, толкова хубаво, че не е искал да се върне обратно. Или му е било забранено да вижда и за това е трябвало да умре. - прошепна Дейвид.

- Сигурно е видял Рая - каза Ейдриън.

-  Както и да е - продължи Джейд - исках просто да предупредя Ади да внимава какво сънува. А сега към истинската история...

- Ей, Джейд, и ние искаме да разказваме!

- Спокойно, Дейви, имаме цяла вечер само за нас. А и ни е последна. - Джейд повиши глас на ‘последна' и погледна към Дейвид. Той сведе поглед.

- Добре, започвам... Не помня как се казваше човекът, затова нека да е Джаред. Та, Джаред мразел кучета. Баща му имал едно и го обичал повече от собствения си син. Кученцето винаги се навъртало около Джаред  и искало да си играе с него, но момчето не можело да го понася. Когато кучето умряло, бащата бил много тъжен и наредил на сина си да го погребе в задния двор. Но Джаред отишъл в гората и го заровил под някакво дърво. Когато баща му разбрал, страшно се ядосал и го накарал да му покаже кое е дървото, но Джаред не си спомнял.

Много години по-късно, когато родителите му вече били мъртви, Джаред отново се върнал в родната си къща. Навън било студено, затова си запалил камината и неусетно заспал. Бил събуден от тихи стъпки. Огледал се и с изненада видял пред себе си едно куче. Не искал да повярва, но това било кучето на баща му. Изведнъж то започнало да скимти и да го дърпа за ръкава навън. Джаред, напълно объркан, неохотно го последвал. Тръгнали към гората. Джаред се спънал в корените на едно дърво... и се събудил.

Крис, Ади и Дейви гледаха с интерес и не помръдваха. Джейд продължи.

- Събудил се и видял, че се намира в гората. Дървото, в което се спънал, всъщност било мястото, където преди време бил погребал кучето. Джаред побързал да се прибере вкъщи. Но когато отишъл до къщата, видял, че тя цялата гори. Ако кучето на баща му не му се било присънило, Джаред е щял да умре.

- Това наистина ли се е случило?

- Да, така казват.

-Е, аз предпочитам котки... - обади се Дейви.

- Котката не би те спасила в подобна ситуация, Дейв.

- Не, предполагам, че няма... Но пък котките са пухкави и сладки. Ако беше котка, сигурно щеше да умре заедно с мен.

- Много интересни истории, Джейди - Крис се обърна към Джейд.

- Благодаря ти, миличка!

Навън загърмя страшно силно и в същото време нещо в къщата изпука. И четиримата се стреснаха, но после се спогледаха и започнаха да се смеят.

- Идеята за страшни истории беше добра, но мисля, че в нощ като тази, доста ще ни се отразят...

- А и фактът, че в края на ноември вали дъжд с гръмотевици, е още по-странен...