– Хей. Спиш ли? Имам добри новини.
Отворих бавно очи и я видях надвесена над мен. Лицето ѝ грееше озарено от огромна усмивка.
– Мъртъв ли съм? Това ли са добрите новини? – отвърнах аз.
– Не глупчо. Разбира се, че не си мъртъв. – тя се засмя с коприненият си глас.
– Тогава ме събуди, когато умра. – отново затворих очи и се обърнах на една страна в болничното си легло.
– Мислех, че не може така. Нали смъртта уж беше краят? – тя ме хвана за рамото и ме побутна с нежната си ръка.– Стефкоо.
– Пошегувах се. – казах аз без дори да я поглеждам. – Трябваше да се засмееш.
Тя ме побутна леко с дупето си и се настани до мен, полагайки главата си до моята.
– Понякога не разбирам шегите ти. – констатира най-сетне вече с по-сериозен тон.– Но днес видях нещо забавно. – разкиска се отново тя.
– Така ли? Кажи ми. – завъртях се към нея и отново отворих очи. Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго. Големите ѝ маслинено зелени очи се бяха вторачили в моите. Дори не ми стана странно.
– Видях един огромен хартиен плакат с надпис „ Да спасим гората“. – тя се засмя отново с глас, като подпря челото си в моето.– Ама, че са глупчовци тези хора. Та, нали за да се направи този плакат са били убити десетки дървета.
Смехът й бе заразителен. 
– Права си. Големи са идиоти. –  изсмях се под мустак аз.
Смехът и стихна и тя дръпна главата си назад, за да ме погледне отново в очите.
– Стефко, отдавна искам да те питам нещо. – тя направи кратка пауза.- Как наричате онова чувство, което сближава хората? Любов ли? – изражението и изглеждаше объркано. Сериозно и объркано.
– Не!–отсякох категорично аз, впил поглед в очите ѝ, които от толкова близо ми приличаха на безкрайни галактики. – Отношение! То сближава хората. Любовта е следствие от красивите отношения между двама души.
Тя ме гледаше слисано, почти като в транс, без дори да премигва.
– А външната красота? Тази на тялото, мислех, че тя е тази, която събужда любовта у хората.
– Физическата красота пробужда желание за плътски удоволствия. Страстта е желанието, което дреме в нас и лесно бива събуждано, докато любовта спи дълбоко, някъде в душите на хората и за да я пробудиш от този дълбок сън трябва да положиш много повече усилия. Това са две съвсем различни чудовища и никога не трябва да се бъркат едно с друго, въпреки огромните им прилики. Жалко че доста хора не могат да ги различат…
Усетих нежните – топли устни върху своите. Отдръпнах се несъзнателно.
– Значи, това което аз чувствам към теб е любов. – прошепна тя – За малко да забравя. Щях да ти казвам добрата новина. – тя ми намигна.  – Илиии пъъък…
– Какво по... Върни се! Какво щеше да ми казваш? – бе твърде късно. Отпуснах се на леглото. Вероятно вече бе на стотици километри…