– Хей. Спиш ли? Имам добри новини.
Отворих бавно очи и я видях надвесена над мен. Лицето ѝ грееше озарено от огромна усмивка.
– Мъртъв ли съм? Това ли са добрите новини? – отвърнах аз.
– Не глупчо. Разбира се, че не си мъртъв. – тя се засмя с коприненият си глас.
– Тогава ме събуди, когато умра. – отново затворих очи и се обърнах на една страна в болничното си легло.
– Мислех, че не може така. Нали смъртта уж беше краят? – тя ме хвана за рамото и ме побутна с нежната си ръка.– Стефкоо.
– Пошегувах се. – казах аз без дори да я поглеждам. – Трябваше да се засмееш.
Тя ме побутна леко с дупето си и се настани до мен, полагайки главата си до моята.
– Понякога не разбирам шегите ти. – констатира най-сетне вече с по-сериозен тон.– Но днес видях нещо забавно. – разкиска се отново тя.
– Така ли? Кажи ми. – завъртях се към нея и отново отворих очи. Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго. Големите ѝ маслинено зелени очи се бяха вторачили в моите. Дори не ми стана странно.
– Видях един огромен ...