2 min reading
– Хей. Спиш ли? Имам добри новини.
Отворих бавно очи и я видях надвесена над мен. Лицето ѝ грееше озарено от огромна усмивка.
– Мъртъв ли съм? Това ли са добрите новини? – отвърнах аз.
– Не глупчо. Разбира се, че не си мъртъв. – тя се засмя с коприненият си глас.
– Тогава ме събуди, когато умра. – отново затворих очи и се обърнах на една страна в болничното си легло.
– Мислех, че не може така. Нали смъртта уж беше краят? – тя ме хвана за рамото и ме побутна с нежната си ръка.– Стефкоо.
– Пошегувах се. – казах аз без дори да я поглеждам. – Трябваше да се засмееш.
Тя ме побутна леко с дупето си и се настани до мен, полагайки главата си до моята.
– Понякога не разбирам шегите ти. – констатира най-сетне вече с по-сериозен тон.– Но днес видях нещо забавно. – разкиска се отново тя.
– Така ли? Кажи ми. – завъртях се към нея и отново отворих очи. Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго. Големите ѝ маслинено зелени очи се бяха вторачили в моите. Дори не ми стана странно.
– Видях един огромен ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Ако имате чувството че мислите ви са сходни с моите, можете да посетите моята страничка за още – Разсъждения за живота и смъртта, кратки философски разкази, както и истории преплитащи в себе си мистерии и ужаси.
https://www.facebook.com/Eddiesstories/