Малко истина...

Тук всички се държат добре с мен. Само аз не знам как да сменя начина си на живот и как да престана да бързам. Как да се науча да върша разнообразни дела и как да спра да живея с миналото си. Защо ми е толкова трудно. Защо побоят от училище ми е все тъй на дневен ред и не мога да се отърва от страха си? Защо не зная как да постъпя и кога всичко ще стане по-лесно и някак си по-нормално, каквото всъщност е. Кога ли ще започна да гледам на живота като нещо добро. Радвам се, че тук всички ме подкрепят, макар и да не знаят нищо за мен. Дано успея да гледам на живота си, като нещо нормално. А на Вас - колегите, искрено благодаря.