Да чуеш Бах от малките ръчички на 10-годишно момиченце, е като да се возиш на Виенско колело - виждаш колко дребнички са хората долу и колко високо можеш да бъдеш самият ти.

От въление.

От радост.

От възхищение.

Музика, наситена с толкова много драматизъм, величество и мощ да звучи от късичките пръстчета, едва достигащи клавишите за един цял акорд...

Да слушаш Бах на село - в сенчестата „музикална” стая.

Да полетиш.

- До. Започваме от до, както започва гамата! - усмихва ми се детското личице и две големи сини очи сякаш поглеждат някъде вътре в мен.

Ръчичките заиграват по (фалшиво настроената) йоника, а стаичката се пълни с плътните тонове, звучащи изпод нежните (в синьо лакирани - и вече олющени) пръсти.

И цялото това величие изведнъж изглежда толкова простичко, толкова земно - като завъртащо се Виенско колело.

А магията на всички черни точици по петолинията полита над двете танцуващи ръце и пълни с чистота и въздуха, и душата ми.

Всяка неволна грешка, всеки фалшив тон прекъсват играта и колелото се задвижва отначало. С устрем, с желание, с амбиция, със сила...

Та каква сила може да се побере в пет страници ноти, две вперени в тях очи и десет малки пръстчета?

Силата Мария.