Имаше две маски, там в онзи магазин – колко красиви само бяха. Казваха ми, че са от Венеция и са творени от порцелан и сребро. Гледах ги като замаяна всеки ден. Едната бе усмихната, а другата тъжна – точно като в театъра. Копнеех за тях и си ги пожелавах за всеки рожден ден, за всяка Коледа. Ала те си стояха там. В скъпия лъскав магазин зад блестящата витрина. А аз все повече ги исках. Исках ги, за да скрия емоциите си, чувствата си, самата себе си зад тях. Едната щях да я нося денем – усмихнатата. И хората щяха да ме мислят за щастлива, а другата щях да си я слягам нощем – тъжната, за да скрия истинската си тъга под фалшивия блясък на красивата маска. И така исках да живея, зад маската. Скрита и уплашена като млада сърна, която се страхува да не бъде наранена. И красива щях да бъда в техните очи.
Една Коледа намерих под елхата голям пакет. Отворих го и очите ми отразиха блясъка на красивите маски. Усмихнах се и рекох да си сложа едната, но щом леденият порцелан докосна кожата ми, аз п ...